Определение № 796 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2637/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Бр.С. – прокурор в АП София и на адвокат Я.С. като процесуален представител на Б. С. Ц. от С. срещу въззивното решение на Апелативен съд София от 04.03.2020г. по в.гр.д. № 4494/2019г. В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат С. Б. Ц. е заел становище за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна. В касационната си жалба е заявил искане за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба на Б. Ц. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 19.04.2019г. по гр.д. № 14086/2018г. в отхвърлителната му част за разликата над 8600лв. до 15000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ПРБ да заплати на Б.Ц. още 6400лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.04.2017г. до окончателното изплащане, потвърдил е първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 8600лв. обезщетение и в отхвърлителната му част за разликата над 15000лв. до пълния предявен размер 50000лв. обезщетение, присъдил е на процесуалния представител на ищеца 121.60лв. възнаграждение за първата инстанция и 291.61лв. за въззивната инстанция и е оставил без уважение частната жалба на Ц. срещу определението от 14.06.2019г., с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е оправдан с влязла в сила на 11.04.2017г. присъда по обвинението му за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр. с чл.63 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години. Обвинение е повдигнато на 21.06.2012г., като на 20.06.2012г. Ц. е задържан за срок от 24 часа. Наказателното производство е проведено в сравнително дълъг срок, като близо 4 години ищецът е бил с мярка за неотклонение „надзор на ИБДС“. Прието е въз основа на показания на свидетел, че са доказани негативните преживявания на ищеца от наказателното преследване, включително смущения в социалното общуване и силно притеснение. За недоказани са счетени твърденията на ищеца хоспитализацията му през 2016г. поради перикарден излив да е във връзка с наказателното производство, основавайки се на СМЕ, сочеща, че причина за това е вирусна инфекция, както и твърденията за влошаване на зрението и нарушения на вестибуларния апарат, доказателства за каквото не са ангажирани. С оглед на това е направен извод, че твърдяните вреди извън обичайните не са установени, тежестта за което е на ищеца. При определяне размера на обезщетението за тях са взети предвид провеждане на наказателното производство в по-дълъг от разумния срок /постигнат и в резултат на непоследователното поведение на представителите на ответника – в хода по същество пред първата инстанция не са поддържали обвинителния акт, но са обжалвали оправдателната присъда/, ищецът е бил с мярка за неотклонение, обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено от ищеца като непълнолетен, интензивно участие на ищеца в процесуално-следствените действия. Прието е, че ефектът на наказателното производство се изчерпва с обичайните негативни преживявания, но интензивността им е по-висока, тъй като наказателното преследване е протекло в периода на юношеството на ищеца – бил на 15 години при привличането му като обвиняем, когато настъпва съществена промяна в съзнанието, мисленето и поведението на индивида, осмислят се морални ценности, формират се първите устойчиви нагласи и се изграждат стереотипи на поведение, поради което несправедливото обвинение в такъв период и съпровождащите го негативни преживявания представляват високорискови фактори за личностното съзряване. При превес на обуславящите по-висок размер обезщетение присъдената сума е счетена за справедлива. В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК касаторът-ответник сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите за определяне на неимуществените вреди след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства и как се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД – в противоречие с ППВС № 4/1968г. и решения на ВКС по четири посочени дела /гр.д. № 812/2015г. 3 ГО, гр.д. № 2785/2017г. 4 ГО, гр.д. № 4764/2017г. 4 ГО и гр.д. № 2720/2019г. 4 ГО/, както и в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, и на т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, защото липсвали мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. В касационната жалба се сочи неизлагането на никакви мотиви относно причинно-следствената връзка между приетите за установени обстоятелства и наказателното производство и за значението на всяко обстоятелство относно размера на обезщетението, не било отчетено, че наказателното производство не се е отразило върху физическото и психическото здраве на ищеца, както и че не са настъпили други трайни последици в личен и професионален аспект, че обвинението не е било медийно отразено и е станало достояние на ограничен кръг близки и познати, не били взети предвид обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната, дадена била неправилна оценка на приложената мярка за неотклонение, която била със значително нисък интензитет. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора-ищец се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите 1. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се преценяват всички събрани по делото доказателства в съвкупност и да се съобразяват в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ПППВС № 4/1968г., 2. следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, обуславящи вредите и значението им за техния размер – в противоречие с т.11 от посоченото ППВС. Изложени са и съображения, че следвало касационно обжалване да бъде допуснато за уеднаквяване на практиката по приложението на чл.52 ЗЗД, без да се сочи такава. В касационната жалба са изложени съображения за крайно несправедлив размер на присъденото обезщетение с оглед тежестта на уврежданията, понесени от детската психика, и периода на наказателното производство. ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. По поставените и от двете страни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие със сочената в изложенията им практика. Въз основа на доказателствата по делото съдът, излагайки съответни мотиви, е приел, че са установени само твърдяните вреди, обичайно следващи от упражнена наказателна репресия, изрично е изключил наличието на причинно-следствена връзка между наказателното производство и хоспитализацията на ищеца през 2016г. поради вирусен перикарден излив и е приел въобще за недоказани твърденията за влошаване на зрението и за нарушения на вестибуларния апарат. Касаторът-ответник не конкретизира в изложението и в касационната си жалба относно кои вреди съдът неправилно е приел да са в причинна връзка с наказателното производство, което прави невъзможна преценката от касационния съд за значението на поставените в тази насока въпроси за изхода на спора. Не обосновават допускането на касационно обжалване и релевираните от страните въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД. И в тази насока съдът в съответствие с трайната съдебна практика, включително сочената в изложенията, е взел предвид всички приети от него за установени по делото конкретни обстоятелства, мотивирано е оценил обуславящите по-нисък и по-висок размер обезщетение, включително продължителността на наказателното производство и че то се е развило в периода на юношеството на ищеца, и с оглед на това е формирал извод за по-висока от обичайната интензивност на негативните преживявания на ищеца във връзка с това производство. Във всички случаи, принципно, значението на установените обстоятелства за дължимото се обезщетение се преценява съобразно икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на приключването на наказателното производство, с оглед на което непосочването в мотивите изрично и на тези критерии само по себе си не обосновава несъобразяване с практиката на ВКС. Следва да се посочи и че ответникът не е заявил в процеса своевременно възражение за липса на медийно отразяване на обвинението на ищеца, поради което такива доказателства не са събирани и не са станали част от материалите по делото, подлежащи на преценка при произнасянето от съда. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора-ищец не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,