Определение № 50 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2019 г.

ВКСIII гражданско отделение27.01.2020 г.докладчик Даниела Стоянова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3209 от 14.10.2019г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№4444/2019г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Д. С. от [населено място], подадена чрез адв. Б. от АК П., срещу определение № 3209 от 14.10.2019г. на Софийски апелативен съд /САС/, постановено по ч.гр.д.№4444/2019г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба №95612 от 24.07.2019г. против определение от 02.07.2019 г. / с погрешно посочена дата 04.07.2019г./ по гр.д.№13163/2018г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на определението от 13.06.2019г. по същото дело, за даване ход на устните състезания. С частната жалба се излагат съображения за недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на атакуваното определение, отмяна на определението за заване ход на устните състезания, постановено по гр.д.№13163/2018г. по описа на СГС и продължаване на съдопроизводствените действия по това дело. В частната жалба е инкорпорирано и изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Същата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което и инкорпорираното в нея изложение за допустимост на касационното обжалване е неотносимо – същото е относимо към производство по чл.274, ал.3 ГПК, каквото процесното не е. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения, събиране на доказателства и т. н.), не попадат в посочените по-горе категории, като това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. При обжалване на постановения по същество съдебен акт, когато това се предвижда от закона, или в производство по отмяна на влязлото в сила решение, при наличие на законовите предпоставки за това, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който е оставено без уважение релевираното от странта искане за отмяна хода на устните прения. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Като е съобразил изложеното и е формирал извод за недопустимост на частната жалба, с която е сезиран, по горните съображения, САС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Изложеното е достатъчно за обосноваване извод за неоснователност на жалбата и поради това атакуваният в настоящото производство съдебен акт следва да се потвърди. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и изложеният от САС втори решаващ извод за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес предвид обстоятелството, че производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт по същество на спора, също е правилен и законосъобразен. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4