Определение № 113 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 369/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, представлявано от адв. К. Т., за спиране изпълнението на въззивно решение № 260024 от 11.02.2021г. по в.т.д. № 691/2020г. на Пловдивски апелативен съд, III състав в частта, с която искът на Г. Ф. С. е уважен за разликата над 70 000 лева до присъдената сума в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019г С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 312 от 20.07.2020г. по т.д. № 620/2019г. на ОС – Пловдив в частта, с която ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Г. Ф. С. сумата 180 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни психически страдания и посттравматичен стрес, настъпили от смъртта на съпруга й М. С. С., починал на 27.03.3019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2019г. до окончателното й изплащане. Въззивното решение е постановено на 11.02.2021г., а касационната жалба срещу него е подадена на 17.02.2021г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 130 920,51 лева, от които 110 000 лева представляват присъдената с обжалваната част от въззивното решение главница, а останалата част в размер на 20 920,51 лева –присъдената с решението законна лихва върху тази част от главницата, изчислена от молителя за периода от 25 04.2019г. до датата на внасяне на обезпечението, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 16.02.2021г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 260024 от 11.02.2021г. по в.т.д. № 691/2020г. на Пловдивски апелативен съд, III състав в обжалваната част. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение