Решение № 8096 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез юриск. И. Стоянова, срещу Решение № 732/16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 801/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се остави в сила Експертно решение № 92063/20.08.2025 г. Претендира разноски. Ответникът – Е. С. П. от гр. Велико Търново, чрез адв. К. Петрова, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът – ТП на НОИ – Велико Търново, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – РДСП – Велико Търново, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът - МБАЛ „Д-р И. Селимински – Сливен“ АД, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът - НВУ – Васил Левски, гр. Велико Търново, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да уважи жалбата на Е. С. П. срещу Експертно решение /ЕР/ № 92063 от зас. № 98/20.08.2025 г. на специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 90714 от 21.02.2025 г. към МБАЛ „Д-р И. Селимински – Сливен“, гр. Сливен за 42% трайно намалена работоспособност /ТНР/ и е определена 44% ТНР, първостепенният съд е приел, че обжалваното ЕР на НЕЛК е постановено при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл.35 АПК и в нарушение на чл.62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, която изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит. Съдът е достигнал до заключение, че постановеното решение не отразява вярно здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването, като се е позовал на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. От фактическа страна по делото е установено следното. Административното производство пред органите на медицинската експертиза е образувано по повод преосвидетелстване на Е. С. П., работеща като преподавател в Национален военен университет „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, с водеща диагноза „[заличен текст]“. През 2020 г. лицето е било оперирано, като е извършена [заличен текст]. Възстановяването след операцията е протекло бавно, с [заличен текст]. През м. май и м. юни 2024 г. П. е провеждала болнично лечение във ВМА – София, Клиника по нервни болести, по повод обостряне на оплакванията, при което са установени [заличен текст]. Като придружаващи заболявания са отразени [заличен текст], [заличен текст] и [заличен текст]. В медицинското досие на освидетелстваната се съдържа също Етапна епикриза от 19.12.2024 г. със заключение за диагноза M99.5/G99.2 [заличен текст]/. Състояние след операция за [заличен текст] 2020 г. без повлияване от проведеното оперативно, консервативно и рехабилитационно лечение с траен двигателен дефицит. Отразена е и диагнозата G57.4 [заличен текст]/. С Експертно решение № 90714 от зас. № 30/21.02.2025 г. ТЕЛК към МБАЛ „Д-р И. Селимински – Сливен“ АД, произнасяйки се по документи, е определила на лицето 42% ТНР за срок от три години, при предходно определени 40% ТНР. По жалба на освидетелстваната преписката е била разгледана от специализиран състав на НЕЛК, който с процесното ЕР № 92063 от зас. № 98/20.08.2025 г. е отменил решението на ТЕЛК и е определил 44% ТНР с дата на инвалидизиране 01.02.2025 г. и срок от три години. Решението е правилно, но само като краен резултат. Касационната инстанция констатира, че специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл, без да обсъди наличната в МЕД на освидетелстваното лице медицинска документация. Именно този порок обуславя незаконосъобразността на оспореното експертно решение, а не съображенията, поставени от първоинстанционния съд в основата на решаващите му изводи. Определянето на вида и степента на увреждането, съответно на процента трайно намалена работоспособност, е дейност, изискваща специални медицински знания, която е предоставена в изключителната компетентност на органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК. Съдът, сезиран по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, упражнява контрол за законосъобразност на експертното решение на основанията по чл.146 АПК, но не може сам да разреши спора по същество, като определи процента на трайно намалена работоспособност, нито да замести дължимата от органа експертна преценка със заключение на вещо лице, прието в хода на съдебното производство. Съгласно чл.62 от НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционалния дефицит на заболелия орган и/или система, а при необходимост – и въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Тази разпоредба, съотнесена към общите изисквания на чл.35 и чл. 59, ал.2, т.4 АПК, задължава органа на медицинската експертиза да обсъди всички относими медицински документи, налични в МЕД към момента на произнасянето му, и да изложи съображения кои от отразените в тях диагнози и функционални дефицити възприема, кои – не, и по какви причини. В случая това не е сторено. Към датата на постановяване на оспореното експертно решение – 20.08.2025 г., в МЕД се е съдържала епикриза, в която са отразени диагнозите G99.2/M99.5 – [заличен текст], и G57.4 – [заличен текст], както и образни изследвания с описани [заличен текст] в по-тежка степен от приетата от органа. Специализираният състав на НЕЛК не е обсъдил тези документи и не е изложил мотиви защо не възприема отразените в тях диагнози, при положение че за същите в приложение № 1 към чл.63, ал. 1 от НМЕ са предвидени самостоятелни отправни точки – Част Седма, т.2.2 ([заличен текст]) и т.11.8 (увреждане на [заличен текст]), чието евентуално приложение е от пряко значение за общата оценка, формирана по реда на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки – Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. Необсъждането на посочената документация съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до липса на мотиви относно действителния функционален дефицит. Неправилно първоинстанционният съд е формулирал спорния въпрос по делото като въпроса какъв е действителният процент на трайно намалена работоспособност на освидетелстваната и е основал решаващите си изводи единствено на заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Съгласно чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а експертното решение, с оглед двойствения му характер, следва да отразява вярно здравословното състояние на лицето към момента на освидетелстването. Заключението на вещото лице, основано и на клиничен преглед, извършен в хода на съдебното производство, не може само по себе си да установи дължимия процент към датата на произнасянето на НЕЛК, нито да замести експертната оценка на органа. То има значение за спора само доколкото потвърждава, че още към момента на издаване на оспореното експертно решение в наличната медицинска документация са се съдържали данни за засягане на [заличен текст] структури и за увреда в по-тежка степен от приетата, които органът е бил длъжен да обсъди, но е игнорирал. Какъв ще бъде резултатът от новата експертна оценка след задълбочен и обективен анализ на цялата налична в МЕД документация е въпрос от компетентността на органа на медицинската експертиза, който съдът не може да предреши. Като е отменил оспореното експертно решение и е върнал преписката на НЕЛК за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, при изложените в настоящото решение мотиви. При новото произнасяне органът дължи обсъждане на всички налични в МЕД медицински документи и на отразените в тях диагнози, включително G99.2/M99.5 и G57.4, и определяне на общия процент на трайно намалена работоспособност към датата на освидетелстването съобразно отправните точки по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методиката за прилагането им – Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Е. П., която страна претендира такива и от представените писмени доказателства се установи, че заплатени за тази инстанция са 250 евро по договор за правна защита и съдействие, поради което именно посочената сума следва да ѝ се присъди. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение