Определение № 2664 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 5819/03.04.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по исковете М. П. Г. чрез адв. З. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1492 от 28.03.2024 г. в частта за разноските. Насрещната страна по молбата „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – [населено място] не е подало отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК и не е взело становище. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 1492 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 4085/2023 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 127 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 35/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от молителката Г. против застрахователното дружество е уважен за сумата от 18 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.10.2021 г. и причинено виновно от застрахован при ответника по риска „ГО на автомобилистите“ водач на моторно превозно средство. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация М. Г., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно – с отговора на касационната жалба. Към последния са приложени пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023 г., както и списък по чл. 80 ГПК. Уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение за защитата й пред касационната инстанция възлиза на 2 000 лв. и е платено в брой, съгласно вписването за това в договора за правна помощ и съдействие. При тези данни молбата по чл. 248 ГПК като основателна ще следва да се уважи като се допълни определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските с присъждане в полза на ответника по жалба на сумата от 2 000 лв. – разноски за касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,