Решение № 6178 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2016 г.

Решение № 6178 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. против решение № 1469/01.07.2016 г. по адм. д. № 2588/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен РА № Р-03000314001961-091-001/15.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 364/24.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. за установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 1581, 27 лв. и лихви - 780, 65 лв. и са присъдени разноски в размер на 1150 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 3115, 42 лв. О. Р. К. Мичева с ЕТ "Р.-Р. М.", със седалище и адрес на управление в гр. В., р-н "Одесос", ул. "С. В." .№... и с адрес по чл. 8 ДОПК - гр. В., ул. "Д-р П. Б." № 19, ет. ..., ап. ..., не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Оспореният РА пред първоинстанционния съд е издаден в ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК, след отмяна на първоначално издаден РА от решаващия административен орган - ДД"ОДОП" и при връщане на преписката за повторна ревизия с дадени указания. През ревизирания период 2009-2010 години едноличния търговец извършва търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и тютюневи изделия. Констатациите на ревизиращите органи са, че при ЕТ"Р.-Р. М." има данни за укрити приходи от продажби на доставени стоки, относими към обичайната й ежедневна търговска дейност, по неосчетоводени от търговеца фактури с доставчици: "М. К. енд К. Б." ЕООД, "Табак логистик груп В." ЕООД, "К. О." ЕООД, "Б. А. табако трейдинг"ЕООД, "Болкан едвъртайзинг енд дистрибюшън " ООД и "Актива" ООД. Съобразно указанията на решаващия административен орган са събрани допълнителни доказателства, отразени в протоколи от насрещни проверки на доставчиците, включително и писмени обяснения на доставчиците, установяващи начина на доставки и транспортиране на стоките, данни от счетоводни записвания, начина на плащане. Същите не са оспорени от оспорващия и се ползват с доказателствена сила. Процесните фактури са издадени от посочените доставчици, намерили са отражение в счетоводствата им, отразени са в съответните ДП и СД на всеки един от доставчиците, няма спор, че начисляване на ДДС по тях и за плащания в брой. За да отмени РА, от съда е прието, че не се установява наличие на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като част от фактурите не съдържат подпис на получател, като съдът е приел, че тежестта за доказване е на органа по приходите. Във връзка с тези изводи е приел, че не се доказва и впоследствие наличие на реализирана печалба, което води до извод за незаконосъобразност на РА. Решението съдържа неправилни и необосновани мотиви, с погрешен краен извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му изцяло за установените задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., във връзка с неосчетоводени фактури с отразени доставки на стоки на търговеца от посочени в акта доставчици. В случая, в хода на ревизията са констатирани обстоятелства за наличие на укрити доходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът изцяло е игнорирал данните за укрити приходи на база данни от счетоводни регистри и СД на доставчици, които са дали и обяснения за начина на доставката на стоки, предназначени за търговската дейност на ревизирания търговец. Установени са издадени фактури, без същите да са осчетоводени като входящ стоков поток и които фактури липсват в счетоводната и търговска документация на ревизирания търговец. Тези констатации на ревизията не са опровергани в хода на съдебното оспорване и решението на съда с извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е неправилно и необосновано, в противоречие с установените по делото данни. В хода на ревизията, органът по приходите е инициирал осъществяване на насрещни проверки на процесните доставчици, в резултат на които са дадени обяснения от същите за начина на осъществяване на доставките. Видно от последните е констатирано, че от фирмите-доставчици са издавани фактури, представени са пътни листове и са посочени МПС и назначени лица при съответния доставчик, плащането е в брой с приложени са фискални бонове. Констатирано е от ревизиращия орган, че не всички фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице. При тези данни е установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК и е определено задължение за данък по ЗДДФЛ за ревизираните период. Част от фактурите са подписани лично от Р. К. М. като получател, като автентичността на подписът е установена с допусната и приета по делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена от назначено от съда вещо лице експерт-криминалист. Налични са и фактури, които не съдържат подпис на получател, но този факт не е решаващ за спора. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството въвежда задължително изискване само за подпис на съставителя на фактурата, а не за получателя, поради което не е решаващ факт за действителност на фактурите наличието или липсата на подпис от получателя. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната доказателствена сила на фактурата. Подписът на получател върху фактурите или липсата на такъв не е решаващ за формиране извод за недействително осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, при това е налице и заплащане в брой, за което към съответните фактури има издадени фискални бонове. От друга страна, протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което административният съд е следвало да зачете доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, съдържащи данни за издадени данъчни фактури, отразени в съответните месечни СД на доставчиците, с което е възникнало задължение за ДДС, за изпълнението на което задължение от страна на доставчиците няма спор. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, съобразно поставената задача, и съдът е следвало да я обсъди, неред с приетите доказателства и констатацията на ревизиращите органи, които не са опровергани за внесени средства в касата на ЕТ по посочени суми в акта съответно за 2009 г. и 2010 г., но в същото време декларирано от ревизираното лице в подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за двете ревизирани години - 2009 г. и 2010 г. данъчна основа от стопанска дейност 0.00 лева. При липса на съответните счетоводни документи с отразяване на процесните фактури от ЕТ и констатации за внесени приходи с неустановен произход, заключението на вещото лице има единствено декларативно действие, което не дава основание за кредитиране на заключението на ССчЕ, както неправилно е приел съдът. Констатациите на ревизията не са опровергани в хода на оспорване на РА. При тези данни, РА е законосъобразен и като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящия касационен състав следва да постанови решение по същество, с което по изложените по-горе мотиви, следва да отхвърли жалбата на Р. К. М. с ЕТ"Р.-Р. М." срещу процесния РА, като неоснователна. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП" - В. се дължи присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 796 лева, съобразно обжалваемия интерес, на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение