Определение № 11075 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9245/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Ж. П., понастоящем в Затвора [гр. Стара Загора], против определение № 2320/05.06.2024 г., постановено от Административен съд – Хасково, с в частта с която са отхвърлени исканията на П. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно оспорване на определение № 1138 от 15.03.2024 г.постановено по адм.дело №16 от 2024 г. по описа на същия съд. Излагат се доводи за отвод на съдията, постановила обжалваното определение, поради извършени нарушения и престъпления. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на АС Хасково е оставил без уважение исканията на П. П. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса, поради това че не е изпълнил дадените от съда указания за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП, съотв. чл.227а, ал.2 от АПК и е оставил без движение частната жалба на П. против определение №1138 от 15.03.2024 г. постановено по адм.дело № 16 от 2024 г. по описа на АС Хасково. Определението е обжалвано в частта в която е отхвърлено искането на П. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Определението е правилно. Законосъобразни и съответни на установените факти по делото са изводите на първоинстанционния съд, че доколкото П. П. не е представил доказателства за обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП, исканията му следва да бъдат отхвърлени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на правна помощ на П. П.. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Предвид предмета на делото в обсъждания случай не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза съдът разполага с правомощието да прецени необходимостта от предоставяне на правна помощ с оглед релевантните факти по делото. В конкретния случай е налице отрицателната предпоставка по чл. 24, т. 1 ЗПП и с оглед релевантните факти предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя. Необосновани са исканията за отвод на съдията по адм.дело № 16 от 2024 г. по описа на АС -Хасково. В искането за отвод не се съдържат никакви обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията от АС - Хасково при решаването на делото. В частната жалба се съдържат обидни квалификации по отношение на съдията при липсата на каквито и да са доказателства за извършени злоупотреби или престъпления. Процесуалната възможност на страната за отвод на съдия на посоченото правно основание е възможност, която й е предоставена, при конкретно посочени от правната норма условия. В случая тези условия не са налице, поради отсъствието на обстоятелства - факти от действителността, пораждащи основателно съмнение у страната за безпристрастието на съдията/ите при решаване на делото. Предвид на изложеното Върховният административен съд намира, че съдът правилно е приложил материалния закон и обосновано е отказал освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение