Определение № 601 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2577/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 284432/21.04.2021 г. по регистъра на Районен съд – Варна, подадена от Т. К. К., чрез адв. П. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК на влязло в сила решение № 3344/22.07.2020 г. по гр. д. № 12305/2019 г. на същия съд. С последното са уважени предявените от „Магнолиа пропъртис“ ЕООД с ЕИК202036634 и седалище гр. Варна против молителя обективно съединени осъдителни искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в претендираните им размери от по 2 500 лв. (втората претенция предявена като частична от иск в общ размер на 6 080 лв.), които вземания произтичат от договор за дългосрочен наем от 02.08.2017 г. и е присъдена законната лихва върху сумите, считано от 01.08.2019 г. – датата на исковата молба до окончателното им изплащане. В молбата се излагат пространни твърдения (вкл. се поставят въпроси, относими към производството по селектиране на касационната жалба, развиващо се по реда на чл. 288 ГПК като част от редовния инстанционен контрол на съдебните актове) за открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната, участваща в производството по делото, по което е постановено атакуваното решение чрез назначен й особен представител – адв. Г. Я., е била в невъзможност да посочи и представи. Поддържа, че се касае за новосъздадени документи – възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, завършило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска и отнасящи се до факти, твърдени по време на висящността на спора – досежно плащането на наемна цена по договора и ползването на имота, респ. за дължимостта на неустойката. Такива били материалите по воденото досъдебно производство № 341/2019 г. по описа на 4-то РПУ на ОДМВР – Варна, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, касаещо извършени самоуправни действия по отношение на процесния (отдаден по наем) недвижим имот и особено постановление за спиране на наказателното производство от 02.10.2020 г. на Районна прокуратура – Варна. С тези доводи се обосновава наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Страната се позовава и на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК като поддържа, че депозираните в производството по висящия спор (по гр. д. № 12305/2019 г. на РС – Варна) свидетелски показания на лицето С. Г. са неистински. Сочи се също, че в следствие на нарушение на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва по делото, тъй като живее и работи в И. от 2016 г., макар да твърди, че в производството по това дело е имал назначен особен представител. За така постановеното решение твърди да е узнал на 02.02.2021 г., когато бил потърсен при престоя си в България от дружество за събиране на вземания и уведомен, че е длъжник. Ответникът „Магнолиа пропъртис“ ЕООД със седалище гр. Варна, чрез управителя си е подало отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. При преценка допустимостта на настоящото производство този състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Изложените в същата твърдения не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за контрол само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. Под „нови писмени доказателства“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно факти, твърдени по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани, поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. Те не трябва да са нововъзникнали - т. е. да са настъпили след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение, тъй като тогава не са преклудирани от силата на пресъдено нещо и биха били основание на нов иск. Наред с това те трябва да са от съществено значение за спора, т. е. да могат да доведат до промяна на решението по него. Следва да се изтъкне също, че непълнотата на фактическия и доказателствен материал не трябва да се дължи на грешки при водене на процеса, допуснати от страната или от съда. Посочените в молбата за отмяна документи, на които се позовава молителят не притежават посочените характеристики. Молителят сам твърди, че се касае за новосъздадени документи – възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, завършило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска и отнасящи се до факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания. Ето защо така поддържаната обосновка в молбата за отмяна относно естеството на въпросните документи не покрива изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за мотивиране на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което е достатъчно и рефлектира върху процесуалната й допустимост в тази нейна част. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за упражняване на извънинстнационен контрол на влязло в сила решение изисква по надлежен съдебен ред да се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителят твърди единствено наличие на неистински показания на свидетел по делото (св. Г.) без обаче да сочи и представя доказателства това да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Ето защо, така заявените в молбата в тази й част обстоятелства не удовлетворяват законовото изискване за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, което е предпоставка за разглеждането й по същество. По тези мотиви и в посочената й част молбата за отмяна е процесуално недопустима. Недопустима е и молбата на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид твърденията на молителя, че е имал назначен в производството по висящия спор особен представител, който е взел участие в делото, но не бил представил всички относими по делото доказателства (тъй като нямал връзка със страната) не може да се обоснове надлежно наличието на така релевираното основание за отмяна, изискващо в следствие на нарушение на съответните правила молителят да е бил лишен от възможност да участва по делото. С оглед на тези твърдения соченото обстоятелство, че страната живее и работи в И. от 2016 г. е без правно значение и не може да обуслови допустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В обобщение, молбата не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, и в частност не съдържа конкретни и надлежни твърдения, покриващи фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о.