Определение № 3919 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал.1 от АПК. Образувано е по молба от адв. А. Пейчева, като процесуален представител на С. М. С. с искане за изменение на решение №1114 от 03.02.2026г. по адм. дело №7963/2025 г. на Върховния административен съд, пето отделение в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал. 2 ЗА. В молбата се изразява несъгласие с мотивите на ВАС в постановеното решение, с които съдът е отрекъл правото на присъждане на адвокатско възнаграждение. Посочена е съдебна практика. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - директор на "Професионална гимназия по текстил и моден дизайн" - Варна, чрез процесуален представител, в писмено становище излага съображения, че искането е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение №1114 от 03.02.2026 г. по настоящето дело, съдът се е произнесъл по искането на адв. Пейчева за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА като е приел, че същото не следва да бъде уважено. Изложил е мотиви, че насрещната страна по делото не е отговорна и не дължи разноски в производството пред ВАС. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. Пейчева не може да бъде уважена, поради съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство), тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл.172а, ал.2 АПК и е изразил волята си. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал.1 от АПК. Неоснователни са доводите в молбата за дължимост на адвокатското възнагреждение, без реално на страната да са присъдени разноски. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски - а именно наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. На настоящия съдебен състав е известно, че има противоречива практика по прилагането на тази разпоредба, но нормата на чл.38, ал.2 ЗА не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК и тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Независимо дали настоящият съдебен състав намира нормата на чл.38, ал.2 ЗА за справедлива или не, същата урежда различни предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред спрямо предвиденото относно разноските в ГПК и АПК, които в случая не са налице. В подкрепа на изложените доводи е извършеното изменение на разпоредбата на чл.38, ал. 2 от ЗА с ДВ, бр.17 от 13.02.2026г., която е прецизирана, която обаче е неприложима в настоящото производство, което е приключило на 11.12.2025г. и към тази дата и датата на постановяване на решението, чието изменение се иска - 03.02.2026г. същата не намира приложение, защото е материална норма. Действащата редакция на чл.38, ал.3 ЗА към датата на постановяване на решението не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ, както се твърди в искането. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС намира,че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение