Определение № 106 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от С. Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение № II-78-250 от 31.10.2012 г. на Софийски районен съд, 78 с-в, с което е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че С. Г. Д. от [населено място] дължи на [фирма] следните суми: 3620, 05 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2009 г. – април 2011 г., 419, 47 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 3620, 05 лв., за периода 01.07.2009 г. – 03.11.2011 г. Молителката е поискала отмяна на влязлото в сила решение като се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,