Определение № 27 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2021 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.68552/10.11.21 от М. И. Г. чрез адв. Л. Д. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.60353/18.10.21 в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разходи в общ размер на 100лв. платен адвокатски хонорар. Моли се за присъждането им. Н. Л. М. оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Действително в отговора на частната жалба пълномощникът на М. Г. адв. Л. Д. е направила искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие /от 21.09.21/, удостоверяващ заплащането на 1000лв. адвокатско възнаграждение по делото, и списък с разноски. От друга страна, обаче, по отношение на производството, в което са направени тези разноски, чл.81 ГПК е неприложим. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход – а не в рамките на самото обезпечително производство /т.5 ТР от 6.11.13 по тълк. дело 6/12, ОСГТК/. Предвид изложеното молбата за допълване на определението е неоснователна. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,