Определение № 352 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 345/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. от гр. В., срещу определението на Варненския окръжен съд, № 1549 от 13.05.2010г. по в.гр.д. № 876/2010г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по ч.гр.д. № 909/2010г. на същия съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че в частта, с която Н. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която производството по делото е прекратено по част от исковите претенции, жалбата има характер на частна жалба, която следва да бъде разгледана в отделно производство. До приключване на това производство с влязъл в сила съдебен акт, производството по въззивната жалба в останалата й част, с която спорът е решен по същество от първоинстанционния съд, въззивното производство следва да бъде спряно. По тези съображения съдът е разделил производството по въззивната жалба на Н. Д. против решението на В. по гр.д. № 2747/2009г. на две производства – въззивно производство относно отхвърлените исковете по чл. 225, ал. 3 и по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, и частно производство против първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по делото, и е спрял производството по настоящото дело до приключване на производството по частната жалба. ВКС намира частната жалба за основателна. На първо място следва да се отбележи, че произнасянето от първоинстанционния съд относно част от претенциите по същество и прекратяване на производството в друга тяхна част не е основание за разделяне на производството пред въззивния съд. Но тъй като това действие на съда не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, то не може да бъде коригирано от настоящата инстанция. Неправилно въззивният съд е постановил и спиране на производството по делото до произнасяне по допустимостта на претенциите по чл. 225, ал. 3 и по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, за част от исковия период. Не е налице посочената от съда предпоставка на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. Произнасянето на съда относно допустимостта на исковете за част от исковия период не е от значение за правилното решаване на спора по същите претенции за друг период. По изложените съображения въззивното определение в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение