Определение № 38 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 397/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. срещу определение № 155/29.04.2020 г. по настоящото ч. т. д. № 397/2020 г., с което е оставена без уважение молба на С. С. да му бъде предоставена правна помощ. Жалбоподателката счита определението за нищожно, недопустимо и незаконосъобразно. С молба от 30.06.2020 г. заявява, че го обжалва като представител на С. С. и лично от свое име. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена срещу принципно подлежащ на обжалване акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но въпреки това, е недопустима, тъй като изхожда от нелегитимирана да обжалва страна. След изрично заявено оттегляне на пълномощията, дадени на представляващата го С. С., С. С. е поискал предоставяне на правна помощ по повод частна жалба вх. № 3175/21.02.2020 г. С атакуваното определение настоящият състав е отказал предоставяне на такава в полза на С. С.. Следователно, само негов е интересът, обуславящ и правната му легитимация, да обжалва това определение на основание чл. 95, ал. 5 ГПК. С. С. не се явява нито негов процесуален представител, нито лице, чиито права атакуваното определение № 155/29.04.2020 г. засяга, ето защо подадената от нея частна жалба се явява недопустима. И в случая е приложима забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК да се предявяват от свое име чужди права. Като недопустима частната жалба следва да бъде върната. С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС