Решение № 9301 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2015 г.

Решение № 9301 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "Кроношпан България" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, и на кмета на Община Елин Пелин, гр. Елин Пелин, пл. "Независимост" № 1 срещу Решение № 441 от 28.05.2015 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 1195/2014 г. в съответната част.

С обжалваното решение съдът отменил мълчаливия отказ на ръководителя на звено "Местни приходи" в Община Елин Пелин за издаване на акт за възстановяване на такса за битови отпадъци на "Кроношпан България" ЕООД за периода 11.01.2013 г. - 31.12.2013 г., отхвърлил жалбата "Кроношпан България" ЕООД срещу мълчаливия отказ на органа да възстанови такса за битови услуги за периода 01.01.2011 г. - 11.01.2013 г. и върнал преписката на органа за произнасяне в отменената част.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Кроношпан България" ЕООД, счита решението в частта, с която жалбата му е отхвърлена за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото. Съдът, като възприел правилно установената по делото фактическа обстановка формирал неправилни изводи относно базата за определяне на таксата за битови отпадъци за периода 01.11.2011 г. - 10.01.2013 г. В нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 15, ал. 3 от Закона за административните актове (ЗНА) съдът приел, че таксата следва да бъде определена на пропорционална база. При това съдът правилно установил противоречие на чл. 17, т. 2 от Наредбата за администриране на местните такси и цени на услуги в Община Елин Пелин (Наредбата) с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, който факт изрично е установен и с влязло в сила съдебно решение.

По този начин съдът постановил решението си, черпейки аргументи от един незаконосъобразен акт. Основание за неприложимост на Наредбата съдът черпил от чл. 195, ал. 2 АПК, но общината не изпълнила задължението си и не е отстранила неблагоприятните последици от незаконосъобразния акт по служебен път, не сторила това и след сезирането по чл. 129 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Сочи, че в хода на съдебното производство по оспорване на Наредбата съдът оставил без уважение искането за спиране на изпълнението на оспорения нормативен административен акт като се позовал именно на чл. 195, ал. 2 АПК.

Сочи, че постановеното съдебно решение създава предпоставки за неравнопоставено третиране на юридическите лица с оглед на факта дали е или не е изпълнено в срок задължение за такса за битови отпадъци.

Сочи примери на необоснованост на съдебното решение поради правилния извод за незаконосъобразност на чл. 17, т. 2 от Наредбата и неправилно приетата дължимост на таксата, изчислена на база на установеното в тази разпоредба.

Счита, че съдът като допуснал противоречия и не съобразил влязлото в сила съдебно решение за отмяна на чл. 17, т. 2 от Наредбата формирал необоснован и неправилен извод за дължимостта на таксата за периода 01.01.2011 г. - 10.01.2013 г. на пропорционална база.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да разпореди издаването на акт за възстановяване. Касаторът се представлява от адв. Динко Йорданов, Адвокатска колегия, гр. Сливен.

2. Ответникът по касационната жалба на "Кроношпан България" ЕООД - кметът на Община Елин Пелин, счита същата за неоснователна. Правилен счита извода на съда, че за процесния период чл. 17, т. 2 от Наредбата е бил действащ нормативен административен акт, а отчитането на таксата за битови отпадъци на база на количеството отпадъци не е било въведено. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК не намира приложение, тъй като това е отделно производство. Сочи, че дружеството не е подало молба за отчитане на битовите отпадъци по количество, поради което не може да претендира за отчитане по този начин.

Съдът не е бил длъжен да се съобразява с мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен чл. 17, т. 2 от Наредбата. След като услугата е била предоставена таксата е дължима, а по отношение на спорния въпрос относно размера на таксата сочи, че подлежи на възстановяване само сума, която с влязло в сила съдебно решение е установена за недължима. В случая такава няма, поради което не се дължи възстановяване. Към процесния период общината няма цена за кофа, което прави невъзможно отчитането и заплащането на таксата по този показател.

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

3. Касационният жалбоподател - кметът на Община Елин Пелин, счита решението в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на ръководителя на звеното "Местни такси" за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че за периода 10.01.2013 г. - 31.12.2013 г. размерът на таксата за битови отпадъци, с оглед на отменения чл. 17, т. 2 от Наредбата, следва да бъде определен на основание чл. 17, т. 1 от Наредбата. Отмяната за в бъдеще по никакъв начин не обоснована извода на съда за отмяна на отказа за възстановяване на платена такса. Това възстановяване не се дължи, защото таксата не е предмет на чл. 128 и сл. ДОПК, поради което и производството е неприложимо за нея. Липсата на предмет обосновава и извод за недопустимост на производството и недопустимост на съдебния акт.

Дори и да се приеме, че чл. 128 ДОПК е приложим, то в тежест на дружеството е да докаже наличие на предпоставките за възстановяване на таксата. По делото е безспорно доказано предоставянето на услугата в трите й компонентна за процесния период. Спорен е размерът, но спорният размер, отмяната на наредбата и спорът относно приложимата разпоредба за изчисляването на размера на таксата не са предпоставки за възстановяване на платената, въз основа на отчетната стойност на имота, такса. За 2013 г. е прието решение на общината, с което размера на таксата се определя в промили върху отчетната стойност. Това решение не е отменено и е влязло в сила. Отмяната на разпоредбата на наредбата не обосновава извод за директно приложение на закона.

Съдът, като не отчел изложените релевантни факти постановил неправилно решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав или да реши спора по същество. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Васил Василев, Софийска адвокатска колегия.

4. Ответникът по касационната жалба - "Кроношпан България" ЕООД, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и релевира възражения за неправилност на довода на касатора за неприложимост на чл. 128 и сл. ДОПК. Позовава се на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ. Сочи, че предвид препращащите разпоредби установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Като се позовава на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ и на съдебната практика прави извод за приложимост именно на установения в закона принцип на изчисляване на размера на таксата за битови услуги. Позовава се и на чл. 5 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА.

Счита довода на органа, свързан с липсата на възможност да отчита битовите отпадъци по кофа, за ирелевантен за предмета на спора. Този начин на отчитане не е обвързан от наличието на специализирана техника, а и въпросът е бил предмет на обсъждане от съда в решенията за отмяна на чл. 17, т. 2 от Наредбата. Довода на органа се опровергава и от приетата нова глава втора, раздел първи "Такса за битови отпадъци" на Наредбата, където е установен количествения принцип на определяне на размера на таксата.

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Ответникът се представлява от адв. Динко Йорданов, Адвокатска колегия, гр. Сливен.

5. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Кроношпан България" ЕООД и за основателност на касационната жалба на кмета на Община Елин Пелин.

Основателен е доводът на "Кроношпан България" ЕООД, че чл. 17, т. 2 от Наредбата противоречи на норма от по-висок ранг - чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, и по силата на чл. 14, ал. 3 ЗНА е неприложима и преди момента на изричната отмяна от съда. Но чл. 67, ал. 2 ЗМДТ съдържа алинея 2, която предвижда неприложимост на алинея 1 при обективни причини, а такива в случая са налице - не е въведен способ за отчитане на битовите отпадъци по кофи/количество, а и липсват доказателства дружеството да е подало молба за определяне на таксата по количество. Установено е, че за периода услугата е предоставяна, поради което таксата е дължима.

Основателни са доводите на кмета на общината, че дружеството не е подало декларация за определяне на използваните съдове, което е относимо и за периода 11.01.2013 г. - 31.12.2013 г. Възстановяването на недължимите суми е неоснователно и необосновано. В допълнение е и приетото от общината решение за определяне на размера на таксата в промили върху отчетната стойност на имота. Това решение не е отменено и е породило правни последици. С оглед на това в тази част съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната жалба на "Кроношпан България" ЕООД е неоснователна, а на кмета на общината - основателна.

III. Фактите по делото:

1. "Кроношпан България" ЕООД е собственик на недвижим имот -урегулиран поземлен имот ХХ, кв. 4, по плана на спирка Верила, с. Равно поле, Община Елин Пелин - нотариален акт № 116, т. II, рег. 2891, д. 265/2006 г.

2. На 24.10.2006 г. "Кроношпан България" ЕООД подало декларация, вх. № Д-27, по чл. 14 ЗМДТ за имота. Впоследствие, при промяна на подлежащите на деклариране обстоятелства, подавало допълнителни декларации.

3. На 26.10.2006 г. "Кроношпан България" ЕООД подало декларация, вх. № 0827000098, по чл. 17 ЗМДТ за имота. Впоследствие, при промяна на подлежащите на деклариране обстоятелства, подавало допълнителни декларации.

4. На 26.11.2009 г. Общинският съвет - Елин Пелин, приел Решение № 820, с което определил размер на таксата за битови отпадъци за 2010 г. "на фирми": сметосъбиране - 3, 82 промила, депониране на битови отпадъци - 0, 67 промила; осигуряване на съдове за отпадъци - 0, 75 промила; почистване на улици и поддържане на зелени площи - 0, 18 промила; почистване на нерегламентирани сметища - 0, 36 промила; почистване на улици и площади - 0, 72 промила.

5. На 06.10.2010 г., със Заповед № 582, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Елин Пелин определил видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, които общината ще предоставя, районите и честотата на предоставяне. По отношение на с. Равно поле общината следвало да предоставя и трите вида услуги при честота на сметосъбиране и сметоизвозване за кофи, тип "Бобър" 1 100 л - един път седмично.

6. На 20.09.2011 г., със Заповед № 631, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Елин Пелин определил видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, които общината ще предоставя, районите и честотата на предоставяне. По отношение на с. Равно поле общината следвало да предоставя и трите вида услуги при честота на сметосъбиране и сметоизвозване за кофи, тип "Бобър" 1 100 л - един път седмично.

7. На 22.12.2011 г. Общинският съвет - Елин Пелин, приел Решение № 79, с което определил размер на таксата за битови отпадъци за 2013 г. "на фирми": сметосъбиране - 2, 02 промила, депониране и обезвреждане на битови отпадъци - 0, 50 промила; почистване на територии за обществено ползване - 2, 73 промила.

8. На 04.10.2012 г., със Заповед № 833, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Елин Пелин определил видовете услуги по чл. 62, ЗМДТ, които общината ще предоставя, районите и честотата на предоставяне. По отношение на с. Равно поле общината следвало да предоставя и трите вида услуги при честота на сметосъбиране и сметоизвозване за кофи, тип "Бобър" 1 100 л - един път седмично.

9. На 20.12.2012 г. Общинският съвет - Елин Пелин, приел Решение № 518, с което определил размер на таксата за битови отпадъци за 2013 г. "на фирми": сметосъбиране - 2, 04 промила, депониране и обезвреждане на битови отпадъци - 0, 86 промила; почистване на територии за обществено ползване - 2, 35 промила.

10. Към 01.01.2011 г. чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Елин Пелин гласил:

"за нежилищни имоти на предприятия, за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, размерът на таксата се определя пропорционално (в промили) върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 ЗМДТ. "

Наредбата е приета на 16.12.2010 г. с Решение № 1246 на общинския съвет и с оглед на решението на общинския съвет е в сила от 01.01.2011 г. Член 17 не е изменян от датата на приемане на Наредбата. По делото няма данни за начина и датата на публикуване на Наредбата.

11. На 13.06.2012 г., с Решение № 472, постановено по административно дело № 800/2011 г., Административен съд, София област, отменил чл. 17, т. 2 от Наредбата.

12. На 11.01.2013 г., с Решение № 463, постановено по административно дело № 11251/2012 г. Върховният административен съд оставил в сила Решение № 472.

13. На 21.05.2013 г. на електронната страница на общинския свет - http:/www. elinpelin. org/osporeni-resheniya_23, била публикувана обява за отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата - http:/www. elinpelin. org/osp/2013/obiavlenie_otnosno_NOAMTCUTOEP-2013.pdf. По делото няма данни съдебното решение, с което е отменен чл. 17, т. 2 от Наредбата, да е обнародвано по начина, по който е обнародвана Наредбата.

14. На 25.07.2013 г., с Решение № 744, Общинският съвет - Елин Пелин приел изменение на Наредбата, в т. ч. и на чл. 17 като след изменението текстът е:

"Чл. 17. (1) Размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя:

1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им и обявената от общината честота на сметоизвозване;

2. пропорционално в промил на база данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 ЗМДТ, когато не може да се установи за всеки отделен имот количеството на битови отпадъци;

(2) За определяне на размера на таксата за нежилищни имоти на предприятията по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година, чрез кмета на Община Елин Пелин до дирекция "ФСД", декларация по образец (Декларация обр. № 1 към наредбата) в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхранение на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. "

15. По делото няма доказателства кога е обнародвано изменението на Наредбата. В Решение № 744 на общинския съвет няма диспозитив относно момента на влизане на изменението на наредбата в сила - http:/elinpelin. org/resh/2013/pr23.pdf.

16. За периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г. "Кроношпан България" ЕООД платил посочената в уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ такси за битови услуги установена на основание чл. 17, т. 2 от Наредбата.

17. На 14.02.2014 г. "Кроношпан България" ЕООД подало искане за възстановяване на такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г.

18. В хода на съдебното производство кметът представил договорите на общината с юридическите лица, които извършват сметопочистване, сметоизвозване, озеленяване, поддържане на чистотата на публичните територии, актове, установяващи месечното отчитане на дейностите за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., споразумения между Община Елин Пелин и Община Горна Малина за ползване на депото за битови отпадъци.

19. В хода на съдебното производство кметът на общината декларирал, че не оспорва наличието в имота на дружеството на три броя съдове тип "Бобър" с вместимост 1 100 л., както и че услугите сметосъбиране и сметоизвозване са предоставяни един път седмично.

20. По делото юридическото лице, което извършвало услугите сметосъбиране и сметоизвозване, декларирало, че не притежава уреди за измерване на количеството на битовите отпадъци - декларация, изх. № 97. от 09.02.2015 г.

21. По делото съдът назначил съдебна експертиза, която дала заключение, че:

а) за периода 01.01.2011 г. - 31.12.213 г. на база на съдовете в имота на дружеството генерирания битов отпадък е 171 600 л.;

б) определил размера на разхода на общината за периода за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци;

в) определил на пропорционална основа размера на таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за имота на дружеството: за 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - 6 908, 60 лв.; за 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. - 14 968, 64 лв.; за 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. - 12 885, 09 лв.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с оглед на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ за "Кроношпан България" ЕООД е налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ за възстановяване на платена такса за битови отпадъци. Приел, че искането за възстановяване следвало да бъде разгледано по реда на чл. 129, ал. 1 ДОПК като давността не е изтекла.

Приел, че общинският съвет за 2011 и 2012 г. определил размер на таксата съответно на 6, 5 промила и 5, 25 промила върху данъчната оценка при условията на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. С оглед на представените от органа доказателства за обективната невъзможност общината да определя таксата на базата на количеството битови отпадъци - писмо от юридическото лице, което извърша услугата, правилно общинският съвет определил пропорционална основа за определяне на размера на таксата.

Тъй като чл. 17, т. 2 от Наредбата бил отменен от съда считано от 11.01.2013 г. - с Решение № 463 на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 472 от 13.06.2012 г. на Административен съд, София област, таксата за периода 01.01.2011 г. - 10.01.2013 г. съдът приел, че е определена правилно, при действието на чл. 17, т. 2 от Наредбата. Задължението било дължимо от дружеството - възниква ex lege, а не с акт на данъчния орган. Съдът посочил, че споделя становището, че чл. 17, т. 2 от Наредбата противоречи на закона, но това обстоятелство имало значение за възникнали след влизане в сила на съдебното решение задължения.

За периода от 11.01.2013 г. до 31.12.2013 г. съдът приел, че тъй като била отменена от съда, разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата не можела да се прилага, поради което определената на нейно основание такса е недължима. Размерът на таксата следвало да бъде съобразен със съдебното решение и да бъде определен на база на количеството битови отпадъци.

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на мълчаливия отказ за периода 01.01.2011 г. - 10.01.2013 г. и отхвърлил жалбата на "Кроношпан България" ЕООД и за незаконосъобразност на мълчаливия отказ за периода 10.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и отменил мълчаливия отказ като върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. По съществото на спора:

1. По жалбата на "Кроношпан България" ЕООД:

Жалбата е неоснователна.

Правилен и обоснован е изводът на съда за допустимост на искането на дружеството за възстановяване на внесени суми за такса за битови отпадъци, тъй като не е изтекъл срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Правилен е и изводът му за неоснователност на искането за възстановяване на платените суми за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. - 10.01.2013 г.

Задълженията за такса за битови отпадъци за посочения период са определени въз основа на действалата към процесния период разпоредба на чл. 17, т. 2 от Наредбата. Самата разпоредба е приета на основание на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и с оглед на доказателствата по делото - удостоверение № 97 от 09.02.2015 г. на дружеството, което извършва от името и за сметка на общината услугите по чл. 62 ЗМДТ, е безспорно, че за периода 01.01.2011 г. -10.01.2013 г. общината е била в обективна невъзможност да установи количеството на битовите отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. С оглед на това правилно размерът на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване е установена на пропорционална основа, определена по реда на визираното в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Що се отнася до услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци от доказателствата по делото е безспорно, че двете услуги са предоставяни от общината в района, в който се намира имота на дружеството. Не са налице предпоставките на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ.

Факта, че с Решение № 463 от 10.01.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело 11251/2012 г., с което е оставено в сила Решение № 472 от 13.06.2012 г. по административно дело № 800/2011 г. на Административен съд, София област, разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е отменена не поражда право на дружеството за определяне на размера на таксата на база на количеството битови отпадъци за периода до отмяната на разпоредбата. Както обосновано приел съдът отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата има действие само занапред. До момента на влизане на съдебното решение в сила разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е действащ нормативен административен акт и поражда предвидените в него правни последици. Това нормативно решение е резултат от вида на акта, който задава правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

Изводът на съда е в съответствие с тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2015. В решението Върховният административен съд прие: "Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. .... Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения." Тези правоотношения следва да бъдат уредени на основание чл. 195, ал. 2 АПК.

Същото разрешение е прието и в тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2014 г.

С оглед на горното решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Кроношпан България" ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила.

2. По жалбата на кмета на Община Елин Пелин.

Решението в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на ръководителя на звеното за местни приходи в общината за периода 10.01.2013 г. - 31.12.2013 г. е неправилно.

Съдът правилно приел, че с отмяната на чл. 17, т. 2 ЗМДТ от съда тази разпоредба престава да действа занапред. С оглед на това тя не може да бъде правно основание за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. С отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата в правния мир се възстановява действието на разпоредбата, която е била приложима до момента на приемане на отменената разпоредба.

Наред с това съдът не отчел и изричната разпоредба на чл. 68 ЗМДТ. Съгласно тази норма не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на година. Отменената разпоредба - чл. 17, т. 2 от Наредбата, регламентира точно начина на определяне на таксата.

Следователно, отмяната от съда на чл. 17, т. 2 от Наредбата първо, води до приложимост занапред на действалата до приемането на отменения чл. 17, т. 2 разпоредба, и второ, не води до правна възможност за промяна на начина на определяне и на размера на таксата в средата на календарната година. Това значи, че независимо от приетата на 25.07.2013 г. нова редакция на чл. 17 от Наредбата, определената с нея основа за изчисление на таксата ще бъде приложима считано от 01.01.2014 г. За 2013 г. приложима ще бъде основата, която е определена в разпоредбата, действала до приемане на отменения чл. 17, т. 2 от Наредбата.

С оглед на горното за "Кроношпан България" ЕООД не е налице правно основание за преизчисляване на платените суми за такса за битови отпадъци на основата на приетата на 25.07.2013 г. разпоредба на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Следва да се посочи, че по делото безспорно е доказано извършването от общината и на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, което обосновава дължимост на таксата.

Дори да се приеме, че през 2013 г. не е приложима отменената от съда разпоредба на наредбата, както и действалата преди това разпоредба в отменената наредба, не се установява да са налице предпоставките на закона за определяне на такса битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството отпадъци.

Обстоятелството, че кметът е декларирал, че не оспорва наличието в имота на дружеството на три броя съдове тип "Бобър" с вместимост 1100 л, както и че услугите сметосъбиране и сметоизвозване са предоставени един път седмично, не доказва, че понастоящем е възможно определянето на такса битови отпадъци според количеството им. От общинския съвет не е определена цена за съд битови отпадъци както и разходите за ежеседмичното извозване, за да се определи таксата за съответната година според ползваните съдове. Жалбоподателят по делото също не е доказал размера на тези разходи, не се установява, доказва размерът на действителните разходи, които общината е направила за сметосъбиране и сметоизвозване от имотите на жалбоподателя да е непропорционален, несъответен на таксата определена пропорционално върху основа определена от общинския съвет.

Поради изложеното съдебното решение в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на ръководителя на звеното за местни приходи в общината да възстанови платени суми за такса за битови отпадъци за периода 01.10.2013 г. - 31.12.2013 г. е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Искането на "Кроношпан България" ЕООД за възстановяване на платени суми за такса за битови отпадъци като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изхода от делото, направено от кмета на Община Елин Пелин искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди "Кроношпан България" ЕООД да заплати на Община Елин Пелин - юридическото лице, в чиято структура е касаторът, направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото в касационното производство кметът е бил представляван от адвокат. В представения по делото договор за правна защита и съдействие № 449805 от 16.06.2015 г. на адвоката е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 600, 00 лв. Съгласно обаче изричната разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК в производствата по реда на кодекса, каквото е настоящото производство на основание чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 - 4 ЗМДТ, на администрацията, вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. За настоящата инстанция съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 471 00 лв., определени на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при отчитане на установения в приетата по делото съдебна експертиза размер на претендирания за възстановяване размер на такса за битови отпадъци от 64 700, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд