Определение № 519 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1866/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-гр.С. срещу определение № 118 от 11.04.2016 г. по ч.т.д №108/2016 г по описа на АС-Бургас за оставяне без разглеждане на частна жалба от същия жалбоподател срещу определение на ОС-Сливен по търг.дело №102/2015, с което е отказано спиране на основание чл. 229 ал.1, т.4 ГПК на производство за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-частен жалбоподател. Ответната страна не изпраща отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частната жалба от същия жалбоподател срещу определение на ОС-Сливен по търг.дело №102/2015, с което е отказано спиране на основание чл. 229 ал.1, т.4 ГПК на производство за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-частен жалбоподател, съставът на БАС се е позовал на принципната необжалваемост с частна жалба на този вид актове на съда, което следва от разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК. В действителност, съгласно чл.274 ал.1 от ГПК е предвидено, че частното обжалване е допустимо само спрямо преграждащите хода на делото определения на съда, както и такива, за които това е изрично предвидено в закона. Извън тези случаи попадат всички останали актове по хода на делото, чиято законосъобразност се контролира чрез обжалването на самите съдебни решения. Определението, с което е отказано спиране на основание чл. 229 ал.1, т.4 ГПК на производство за откриване на производство по несъстоятелност, при липса на преграждане и на изрично уредена обжалваемост с частна жалба, попада в последната категория. Няма никакво значение, че производството, чието спиране по чл.229 ГПК е отказано, е по молба по чл.625 ТЗ, тъй като чл.613а ал.3 ТЗ изцяло препраща към съответния ред по ГПК, т.е. към цитираната разпоредба на чл.274 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение