Определение № 46 от 08.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 807/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 от ГПК. Постъпила е молба с вх.№20982/03.12.2024г. от Й. Д. В., чрез адвокат Й. А. / същата молба е подадена и чрез ЕПЕП с вх.№2780/06.12.2024г./. В молбата са изложени съображения, че с определение № 973 от 17.04.2024 г. по ч.т.д. № 807/2024 г. на ВКС, I ТО, е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение № 90 от 26.03.2024 г. по в.т.д. № 70/2024 г. на Апелативен съд - Варна. С определение № 2716 от 18.10.2024 г. по т.д. № 1465/2024 г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл.288 от ГПК, не е допуснато до касационно обжалване решение № 90 от 26.03.2024 г. по в.т.д. № 70/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Във връзка с така посочените обстоятелства, молителят Й. Д. В. иска да се отмени допуснатото спиране на изпълнение на въззивното съдебно решение, за да се пристъпи към събиране на присъдените суми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, обсъди молбата, при което приема следното: Молбата е неоснователна. Спирането по чл.282, ал.2 от ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение. По искане на касатора, изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, може да бъде спряно при представяне на парична гаранция. Касационната инстанция постановява определение на основание чл.282, ал.2 от ГПК, когато установи подадена редовна касационна жалба в срок, срещу осъдително въззивно решение (невлязло в законна сила) и представяне на парична гаранция, внесена по сметка на ВКС. След постановяване на определението за допускане на обезпечение чрез спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително съдебно решение, то става окончателно и не подлежи на обжалване, като действието му по време се простира от постановяването му до влизане в сила на осъдителното въззивно съдебно решение. В случая въззивното решение е влязло в сила с постановяването на определението по чл.288 от ГПК, с което не е допуснато касационното му обжалване. От този момент е отпаднало и основанието за спиране на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 от ГПК без да е необходимо постановяването на определение от ВКС за отмяна на определението, с което е било спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение