Определение № 13 от 11.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 799/2023 г.

Постъпила е молба от адв.В.К., защитник на подс.А. Г. и от адв. И.А. и адв.Р.С., защитници на подс.Р. К., за допускане на тълкуване на постановеното касационно решение по настоящето дело по реда на чл.414, ал.1,т.1 НПК

С искането са поставени за тълкуване въпроси относно: - Размерът на наказанието „лишаване от свобода“, което подсъдимите следва да изтърпят след влизане в сила на решението по настоящото дело / включително срокът на приспаднатото предварително задържане и домашен арест и изтърпяното до момента наказание/

• Прави се искане за приспадане от срока на наказанието и на времето, през което двамата подсъдими са изпълнявали пробационни мерки, наложени по реда на чл.70, ал.6 НК

• Режимът, при който следва да се изтърпят наказанията.

• Начинът, по който да се третират осъдените от затворническата администрация и първоначалните планове за изтърпяване на наказанията им.

С решението на ВКС, предмет на искането за тълкуване, е оставено в сила решение № 330 от 12.07.2017 г. по ВНОХД № 84/2016 г. по описа на Апелативен съд – София.

Настоящият касационен състав счита, че молбата следва да се остави без разглеждане, доколкото не са налице предпоставките за произнасяне на съда по реда на чл.414, ал.1,т.1 НПК.

Не се констатират неясноти в решение №427 от 16.11.2023г. постановено по КНД № 799/2023г. по описа на Второ наказателно отделение, които защитниците желаят да се преодолеят чрез тълкуване на съдебния акт. Въпросите относно времето, през което и двамата подсъдими са били с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ са намерили място в присъдата на първата инстанция и във въззивното решение. Срокът на наказанието също не буди съмнение, а прокуратурата, като орган отговорен за изпълнението, безспорно ще вземе отношение по същото, съобразявайки се с изтърпяната му част.

Няма неяснота, какво се случва с наложените по реда на чл.70, ал.6 НК пробационни мерки. Те престават да действат при привеждане на лицето в затвора, а и не са вид наказание, за да се иска приравняването им и съответно приспадането от срока на лишаването от свобода. За това и в касационното решение този проблем не е разискван не поради пропуск, а тъй като не е включен във въпросите, по които съдът се произнася въобще.

Основните акценти, които защитата поставя са свързани с несъгласието й с постановлението на прокурора при Софийска градска прокуратура от 28.11.2023г., с което е оставено без уважение искането за изтърпяване на наказанията на подсъдимите при „лек“ режим. Всъщност се спори с доводите на представителя на Софийска градска прокуратура, които не удовлетворяват защитниците. Съдът не би могъл чрез тълкуване на реши спора, а оплакванията биха могли да се отправят по реда на институционалния контрол пред по-горестоящия прокурор. Обстоятелството, че по време на изтърпяване на наказанията си „лишаване от свобода“ по отношение на подсъдимите режимът е бил променян в по-лек, както и фактът, че те следва да изтърпят остатък от същите, не дава възможност на съда да се произнася по промяна на режима им в по-благоприятна насока. Това е в кръга на правомощията на компетентния орган по чл.66, ал.1 ЗИНЗС, който трябва да съобрази факта, че подсъдимите не търпят ново наказание „лишаване от свобода“, а следва да доизтърпят вече започнало такова. Не на последно място трябва да се отбележи, че касационният съд няма правомощия да контролира работата на затворническата администрация, при определяне начина на изготвяне на планове за изтърпяване на наказания или третирането на осъден като рецидивист.

По изложените съображения, касационният съд счита, че молбата на защитниците следва да се остави без разглеждане. Искането за произнасяне на съда в рамките на процедурата по чл.414, ал.1,т.1 НПК следва да е мотивирано от налични затруднения и съмнения, свързани с тълкуването на съдебния акт, а не чрез нея да се търси разрешение на спор с органите, натоварени със задълженията по изпълнение на наказанията.

Предвид това, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение