Определение № 1865 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, вр. с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро, във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по частна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма "Конкурентноспосбност и иновации в предприятията" (ПКИП) 2021 - 2027 г., чрез процесуален представител – гл. експерт А. Михайлов, срещу Определение № 3478/29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 874/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе, с което е отменено негово Решение № РД-02-16-744/14.10.2024 г. за прекратяване на производството по отношение кандидата "МИК-БГ" ЕООД, подал проектно предложение № BG16RFPR001-1.003-03811 по процедура № BG16RFPR001-1.003 "Внедряване на иновации в предприятия". Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. Частният жалбоподател излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. По изложени съображения, претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът – "МИК-БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [улица], представлявано от управителя М. Христова, чрез адв. Х. Василева от САК е депозирал отговор с аргументи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция определение АС - Русе, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, по жалба на "МИК-БГ" ЕООД е отменил Решение № РД-02-16-744/14.10.2024 г. на РУО на ПКИП 2021- 2027 г. Със същото определение съдът е изпратил преписката на органа за нова оценка на проектното предложение на "МИК-БГ" ЕООД. Съгласно чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро ЗУСЕФУ в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на глава десета, раздел IV АПК. Жалбата не спира по-нататъшното провеждане на съответната процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Нормата е аналогична на новелата на чл. 56, ал. 4 АПК, съгласно която актът за прекратяване на административното производство може да се обжалва по реда на Глава десета, Раздел IV. Производството пред административния съд, по което е постановено атакуваното понастоящем определение, е проведено именно по реда на този раздел, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" (чл. 197 - чл. 202 АПК). Според чл. 197 АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Новелата на чл. 200, ал. 2 АПК предвижда, че определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Сравнителният анализ на нормите на чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК налага извод, че страни в досъдебната фаза на административния процес могат да бъдат прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които той би породил права или задължения. Ако съответното властническо произнасяне не е категорията на правопогасяващ, правопроменящ или правоизключващ юридически факт досежно материалните права на съответния субект, то последният не е активно легитимиран да го обжалва. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Постановеното на основание чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро, във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ решение за прекратяване на административното производство засяга пряко законните интереси на лицето (гражданин или организация), инициирало издаването на административния акт, което се явява негов адресат. Административният орган, пред който се развива производството няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, т.к. е решаващ орган. Статут на надлежна (главна) страна административният орган придобива едва в спорното правораздавателно производство (съдебната фаза на административния процес), а материалноправната му легитимация е определена от качеството на издател на акта - страна, засегната от правния спор - срещу която се води делото (Арг.: чл. 153, ал. 1 АПК). При условие, че РУО на ПКИП не е участник в материалното административно правоотношение, оспореният акт не засяга пряко и непосредствено интересите му, което обстоятелство да обуславя допустимостта на предявената жалба. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК същият не е процесуално легитимиран да оспори съдебния акт, с който постановеното решение за прекратяване на административното производство е отменено като незаконосъобразно. Наведените с частната жалба доводи за допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната дейност са неотносими, т.к. не променят извода за процесуална недопустимост на жалбата, респ. не се отразяват на правилността на възприетия правен резултат. С оглед изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебното производство - прекратено. В същия смисъл е и задължителното за настоящия състав Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълк. дело № 10/2019 г., съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта (Срвн: чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,