Решение № 10268 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2009 г.

Решение № 10268 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Мария Ангелова Макавеева в качеството й на ЕТ "Мико-Мария Макавеева" със седалище гр. Сопот, подадена чрез процесуалния й представител - адв. В. Тенова, против решение № 1163 от 18.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1844 от 2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против ревизионен акт № 160800810 от 09.07.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 643 от 26.08.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при постановяването на обжалваното решение съдът не е преценил правилно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, като е игнорирал фактите, обосноваващи извод за липса на основание за определяне на допълнителен данък по ЗДДС (отм.), както и на допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Освен това се сочи, че съдът не е обсъдил издадените за същите периоди АПВ, с които са прихванати задължения по ЗОДФЛ за проверяваните периоди. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба и в представените по делото писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е била отхвърлена жалбата на Мария Ангелова Макавеева в качеството й на ЕТ "Мико-Мария Макавеева" със седалище гр. Сопот, подадена чрез процесуалния й представител - адв. В. Тенова, против ревизионен акт № 160800810 от 09.07.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 643 от 26.08.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. С обжалвания акт са били определени допълнителни задължения на търговеца по ЗДДС (отм.) и по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за проверяваните данъчни периода 2004, 2005 и 2006 г., като ревизията е била извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на данни за укрити приходи и доходи. Съдът е приел, че началото на данъчната ревизия е започнало със заповед № 8001 от 21.01.2008 г. на началника на сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Пловдив, по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2004-31.12.2006 г.. В хода на ревизионното производство е съставен ревизионен доклад и съответно издаден обжалваният РА № 160800810 от 09.07.2008 г.. Приел е, че така обжалваният РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми по издаването му, предвид на което е приел акта за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 836,69 лева. Касационният състав на съда намира следното по така постановеното решение: При извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, изразяващи се в това, че само по 44 от посочените 126 бр. данъчни фактури стоките са били заприходени в счетоводството на жалбоподателя. Останалите 782 бр. фактури на стойност 22 406,21 лв. и начислен ДДС в размер на 4481,26 лв. не са заприходени от търговеца, поради което данъчните органи са приели, че са налице данни за "укрити приходи или доходи", и по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определили данъчната основа за облагане на търговеца за проверявания данъчен период. Разглеждайки по същество определените данъчни задължения за проверявания период, съдът е постановил обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради това, че не е обсъдил дали обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган, въпреки че в ревизионен доклад (РД) № 800810 от 11.06.2008 г., въз основа на който е издаден РА, се съдържат данни за издаването му от некомпетентен орган. От съдържанието на РД - в констатациите за посочените данъчни периоди, се установява, че за проверяваните данъчни периоди са издадени АПВ № 33241 от 02.06.2007 г. и АПВ № 51567 от 20.10.2006 г., касаещи задължения по ЗОДФЛ и ЗДДС. Съдът е следвало да събере по делото тези актове, да провери какви задължения са определени, респективно прихванати или възстановени, дали актовете са влезли в сила и евентуално с помощта на експертиза да установи дали те водят до промяна на данъчната основа и въз основа на нея - определените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и по ЗОДФЛ (отм.). Такава проверка съдът е следвало да осъществи както с оглед разпоредбата на чл. 160 ДОПК, чиято ал. 2 го задължава да прецени компетентността на органа, издал акта, така и с оглед разпоредбата на чл. 133 ДОПК, според която установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. В този смисъл е и последната практика на Върховния административен съд, която приема, че след като има влязъл в сила ДАПВ или АПВ, без значение относно датата на възлагане на ревизията следва да се спазва специалният ред за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 133 и сл. ДОПК. Ето защо съдът неправилно не е зачел действието на издадените АПВ, като е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган. Цитираните АПВ не са приложени в преписката, въпреки че представляват част от нея, щом са цитирани в РД. Съдът е следвало да задължи ответника да представи цитираните АПВ, за да прецени тяхното отражение върху валидността на настоящия РА. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, имайки предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, би следвало да се приеме, че процесният РА в съответната част е издаден от некомпетентен орган. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно валидността на РА. Предвид това решението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се изискат и приложат цитираните АПВ и съдът да се произнесе по валидността на РА и евентуално след това да се премине към преценка за законосъобразността на определените с него данъчни задължения за съответните периоди. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,