Определение № 60429 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2937/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. А. и В. С. Н. чрез пълномощника им адвокат Б. Б. против решение № 112 от 12.04.2021 г., постановено по гр.д. № 683 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 82 от 11.02.2020 г. по гр.д. № 345/2018 г. на Районен съд-Радомир за извършване на съдебна делба по реда на чл.353 ГПК, като в дял на И. С. А. и В. С. Н. е поставен поземлен имот с идентификатор *** ведно с построената в него сграда с идентификатор ****, а в дял на З. Т. П. УПИ * в нв.12 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, като е определяна дължимата върху стойността на дяловете държавна такса. З. Т. П. е подала чрез пълномощника си адвокат С. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Доводите в касационната жалба касаят отказа на въззивния съд да спре делбеното производство поради образувано друго дело. Въззивният съд е констатирал, че от удостоверение изх. № 6037/20 от 19.02.2021 г. се установява, че в Районен съд-Перник е образувано дело по предявен от И. С. А. и В. С. Н. против З. Т. П. иск за делба на недвижими имоти, сред които и процесните, като за имотите, предмет на настоящото дело е поискано обявяване на делбата им за нищожна. По двете дела е налице идентичност между страните и се иска делба на едни и същи имоти, като имота в [населено място] по новообразуваното дело е описан два пъти, като единия път се иска делба само на втория етаж от построената в него сграда, а втория път – на цялата сграда. Посочил е, че според разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна или за да може да бъде предявен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН делбата трябва да е извършена, а в случая е налице неприключило делбено производство, намиращо се във втората фаза, в която съдът е обвързан от постановеното с решението по допускане на делбата относно това между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата. Следователно изходът от спора по предявения иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН не е от значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като, ако се приеме, че същият е допустим, то при хипотеза на уважаване на същия, няма да се достигне до промяна в съделителите, частите им и имотите, допуснати до делба. За тези изводи въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС по определение № 705 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2014 г., I г. о.; определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3119/2014 г., I г. о.; определение № 96 от 1.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 785/2012 г., III г. о. Отчел е, че при едно от описанията на имота в [населено място], за който е предявен искът за делба пред ПРС, е посочено, че се иска делба само на втория етаж от жилищната сграда, от което може да се направи извод, че се поддържа че съсобствен на страните е само този етаж, а не цялата сграда, предмет на настоящата делба, но това също не е основание за отмяна на обжалваното решение или пък за спиране на настоящето производство. Делбата на чужд имот не е нищожна, но е непротивопоставима на действителните собственици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите И. С. А. и В. С. Н. обосновават основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но по същество наведените доводи касаят приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и с оглед т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС следва да се разгледат предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. В случая липсват основания за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено при наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране поради наличие на преюдициален спор. Новообразуваното делбено дело е между същите страни и доколкото в неговия предмет се включва и делбата и на процесните по настоящото дело имоти, то от една страна следва, че претенцията по новото дело за нищожност на настоящата делба не е свързана с хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗН /поради пълното съвпадане на страните по двете дела/, а от друга страна – че се касае до хипотезата на чл. 126 ГПК – висящи две дела между същите страни на същото основание и искане /прекратяване на съсобственост/. Нормата на чл. 126 ГПК е предвидила недопустимост на повторно заведеното дело, а съответно в тази хипотеза чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК няма как да намери приложение, което и обуславя липсата на основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на постановеното въззивно решение за извършване на съдебната делба. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение