Решение № 228 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Х., гражданин на Сирия, чрез назначения му служебен защитник адв. Стоянов, против решение № 19177 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3182/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Х., гражданин на Сирия, против решение № 912/27.01.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че от съдебното решение не става ясно как е направен извод, че няма реална опасност от тежки посегателства и вероятност от мобилизация при бъдещо завръщане в страната по произход, с оглед факта, че информацията в цитираните от съда и органа източници за новонастъпили факти и обстоятелства в Сирия, е представена избирателно и непълно. Намира, че от бежанската му история е видно, че чуждият гражданин е напуснал страната си от страх от мобилизация в армията и необходимостта да плаща пари, за да не бъде мобилизиран. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. и справка вх. № МД-02-572/20.10.2025 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от И. Х., гражданин на Сирия, против решение № 912/27.01.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Х., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца – Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от И. Х. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е посочил, че И. Х. в молбата си до официалните власти в РБ не е обосновал каквито и да е елементи, относими към критериите за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че И. Х. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представените по делото справки, изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ от 14.03.2025г. и 08.04.2025г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Съдът е посочил, че видно от справките, новото временно правителство е поставило акцент върху възстановяването на държавата, като основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Съдът е формирал извод, че липсват данни за наличие на конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което не е обосновано прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден на [дата] в гр. Дейр Алзор, [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], женен. Разказва, че е напуснал Сирия през октомври 2024г. и влязъл нелегално в Турция, а на 16.10.2024г. е преминал нелегално на територията на Република България, където бил задържан. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната са липсата на сигурност и желанието му да подсигури бъдеще за децата си. Споделил е, че цялото му семейство (родители, общо 24-те му братя и сестри, съпруга и дете) са останали в Сирия. Споделил е, че се страхува, че подлежи на военна служба и е възможно да бъде мобилизиран в редовната армия. Имал брат в Германия, но той искал да остане в България и да доведе семейството си тук. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на И. Х. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция „Международни дейности“ към ДАБ от 14.03.2025г. и 08.04.2025г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на И. Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. При отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справка вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. и справка вх. № МД-02-572/20.10.2025 г. се установява, че броят на завърналите в Сирия продължава да расте, като след свалянето от власт на президента Башар Аасад, считано от 08.12.2024 г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 септември 2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17-23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и други логистична подкрепа. Като част от друга дейност, ВКБООН предоставя парична помощ на 2978 домакинства, от която се възползват 10 785 души. На 3.09.2025г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, регистрирани в системата за търсене, свързани предимно с политически изявления срещу бившето правителство на Башар Асад. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е цитирал избирателно и непълно информацията за актуалната обстановка в Сирия. Съдът се е позовал коректно на представените от ответника актуални справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, които са съставени на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че чуждият гражданин е напуснал страната си заради страх от мобилизация в армията на Сирия. Фактът, че сирийският гражданин е на подходяща възраст и изразеното от него нежелание да отбие редовната си военна служба, не би могло да бъде основание за предоставяне на статут в Република България. Още повече съгласно справката от 30.10.2025г. преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,