Определение № 6510 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Лауд Консерт“ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район [адрес] представлявано от управителя Е. Р. Р. – С., чрез пълномощника си адв. Г. Д., срещу определение №662 от 22.01.2024г., постановено по адм. дело №1556/2023г. на Върховния административен съд. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно, тъй като е постановено при превратно тълкуване на материалния закон и в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което моли за неговата отмяна и за връщане на делото на същия състав на Осмо отделение на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП гр. София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира подадената частна жалба за допустима, а по същество за основателна по следните съображения: С определение № 662/22.01.2024 г. постановено по адм. дело № 1556/2023 г. по описа на Върховен административен съд е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №7687/14.12.2022г., постановено от Административен съд – София град по адм. дело №9261/2022г. и е прекратил производството по административно дело №1556/2023г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че въпреки дадените с определение от 25.09.2023г. указания и след извършена служебна справка относно вписаните за дружеството данни в търговския регистър към момента на постановяване на обжалваното определение е установено, че не е налице вписване на подадено заявление от страна на наследниците за продължаване дейността на дружеството или на нов управител и представляващ същото. Съдът е приел, че не е посочен правоприемник на „Лауд Консерт“ООД, както и лице което да осъществява представителна власт по отношение на същото. Прието е, че сочените в молба от 20.10.2023г. физически лица, които са наследници на починалия едноличен собственик на капитала в дружеството не са правоприемници на юридическото лице по смисъла на чл. 227 от ГПК, поради което съдът е обосновал извода, че при липса на правоприемник е налице хипотезата за прекратяване на дружеството, поради което производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 2 във вр. с чл. 228 от АПК. Определението е неправилно. Основателен е довода на частния жалбоподател за необоснованост на направения от съда извод, че дружеството е прекратено ex lege със смъртта на управителия и едноличния собственик на капитала. С т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че едноличното дружество с ограничена отговорност не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, тъй като предвид посочените в чл. 157, ал. 1 от ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. В този смисъл е посочено, че остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ /по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител/, респективно изрично е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. последно от ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ. В настоящия случай наследниците са поискали продължаване на дейността на дружеството, като в тази връзка на 17.01.2024г. е подадено заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност с №20240117112218, което не е съобразено при извършената от страна на съда служебна проверка, а самото вписване на обстоятелствата е станало на 23.01.2024г. С частната жалба е представен и протокол от проведено общо събрание на съдружниците в „Лауд Консерт“ ЕООД на 09.01.2024г., като с точка първа е взето решение за продължаване дейността на дружеството за неопределен срок и заличаване на едноличния собственик М.С., поради настъпила смърт. С оглед горното следва да се направи извод, че в случая в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 от ТЗ, дружеството не следва да се счита за прекратено.Отделно от това следва да се отбележи, че в обжалваното съдебно определение не е установен предявен иск от прокурор по реда на чл. 155, т. 3 от ТЗ, нито прекратяване на дружеството от съда по същия ред. Следователно, неправилен е изводът на съда за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 2 АПК, поради което съдебното определение следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба на „Лауд Консерт“ ЕООД, вече с променен на „Лауд Консерт“ ООД. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия