Определение № 3980 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място] против Определение № 233/ 20. 02. 2026 г., постановено по административно дело № 675/ 2025г. на Административен съд- София област (АССО), с което съдът е върнал неговата искова молба срещу Административен съд- София град и е прекратил съдебното производство. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Иска отмяна на същото и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба /наименована частна жалба/ на Г. В. К. с претенция за осъждане на Административен съд– София град (АССГ), да му плати сумата от 1 000 евро– обезщетение за неимуществени вреди. С цел уточняване на претенцията с Разпореждане № 189/ 26.01.2026г. по делото на АССО на К. е указано да посочи конкретните нарушени норми на правото на ЕС. С посоченото разпореждане ищецът е бил уведомен, че при неизпълнение на дадените указания изцяло и в срок исковата молба ще бъде върната. С Искане вх. № 860/ 04.02.2026 г. ищецът е посочил, че не може да отговори на поставените въпроси. Поисканата правна помощ е била отказана с влязло в законна сила Определение № 1611/ 10.09.2025 г. по делото. Този съдебен акт е потвърден с Определение № 11376/ 13.11.2025 г. по административно дело № 10844/ 2025г. на ВАС. Решаващият съдебен състав приел, че въпреки предоставената на ищеца процесуална възможност да приведе исковата си претенция в съответствие с изискванията на закона и невъзможността му да дефинира ясна фактическа обстановка, от която по несъмнен начин да бъде определен предмета на спора, същият не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 189/ 26.01.2026г., указания. В този смисъл преценил, че ищецът не е отстранил в пълен обем констатираните с цитираното по– горе разпореждане нередовности на исковата молба. В резултат на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 204, ал. 5 от АПК с обжалваното определение съдът, ВЪРНАЛ исковата молба/ наименована частна жалба/ срещу АССГ и прекратил производството по административно дело № 675/ 2025г. по описа на Административен съд- София област. Така постановеното определение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Производството е образувано по искова молба, за която обосновано от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна и неясно изразена претенция. След това сезиране адм. съд е извършил предвидените в закона процесуално правни действия. Изводът на административния съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). В случая при липса на яснота относно посочените обстоятелства, конкретизиращи предмета на делото, първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Дадените указания от административния съд, са били съобразени с характера на производството. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето. Въпреки постъпилият писмен отговор ищецът не е изпълнил дадените указания. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Данни за конкретно нарушение с посочения характер в така подадената искова молба, не се установява. По отношение на нейната недопустимост, следва допълнително да се посочи, че административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящото съдебно производство- чл.140, чл.143, чл.148 от ГПК, във вр с чл.144 от АПК. Тези действия имат за резултат постановяване на краен съдебен акт и едва той има правопроменящ характер, съответно значимост за резултата от конкретно правоотношение- чл.177 АПК, чл.297 и чл.298 от ГПК. Отказът на процесуални искания на страната е свързано с реализирането на съдопроизводствените правила- чл.140 и сл. от ГПК, а не пряко с реализиране на права гарантирани от правото на ЕС. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно- следствената връзка с твърдяната вреда. В съдържанието на исковата молба и направеното уточнение липсват посочените елементи и съответно няма визиране на тяхната правна проекция в конкретен вредоносен аспект. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,