Определение № 32 от 04.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1574/2015 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Р. И. П. от [населено място], с която иска да бъде изменено решение № 177 от 17.12.2015г., постановено по делото в частта на разноскитеы като му бъде присъдена сумата от 134 лв., вместо присъдената с решението сума от 94.08лв. Твърди, че представения от пълномощника му списък на разноски не включва всички направени от него в производството по чл.48 ЗМТА разноски. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпила становище от [фирма]. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК страната може да поиска изменение на решението в частта на разноските в едномесечн срок, ако решението не подлежи на обжалване. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В случая е представен от пълномощника на ищеца списък на разноските за сумата от 94.08 лв., заедно с молба вх. № 10780/9.10.2015г., в която е взето становище по основателността на предявения от ищеца иск. Производството по иска е приключило с даване на ход по същество в съдебното заседание на 29.10.2015г. При постановяване на решението съдът е задължен да се съобрази с волята на ищеца за присъждане на разноските, така както са заявени в списъка за разноска. В правото на страната е да претендира разноски и в какъв размер, тогава когато са налице предпоставките на чл.78 ГПК за присъждането им. Пропускът да се включи в списъка за разноски направен от ищеца разход не може да бъде вменен на съда. Способът на чл. 248 ГПК е приложим само в случаите, когато съдът се е произнесъл неправилно или е пропуснал да се произнесе по своевременно поискани и доказани от страната разноски, какъвто не е случая. По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,