Решение № 1558 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДКЦ-1-Пазарджик" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Б. Петрова, срещу решение № 2306/23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 114/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед за налагане на санкции № 13/РД-25 ЗС-249 от 27.11.2024г., издадена от Директора на Районна здравно осигурителна каса, гр. Пазарджик.

Касационният жалбоподател излага подробни съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение като неправилно. Претендират се разноските в настоящото производство.

Ответникът Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Пазарджик, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. Дишкова от 04.07.2025 г., оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на „ДКЦ-1-Пазарджик" ЕООД против Заповед за налагане на санкции № 13/РД-25 ЗС-249 от 27.11.2024г., издадена от Директора на Районна здравно осигурителна каса, гр. Пазарджик, с която на основание на основание чл. 59, ал. 11, т.1, предложение първо, буква „а“ от ЗЗ0 във вр. с чл. 59, ал. 13, предложение 1-во от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за медицинските дейност за 2023-2025г., са наложени две санкции:

• прекратяване на договор №13/РД-29-400 от 25.10.2023г., поради отчитане на дейност, която не е била извършена - частично, по отношение на лекаря от лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ „ДКЦ -1 Пазарджик“ ЕООД, който не е извършил тази дейност: д-р Д. Н. В. с УИН1400000265, изпълняващ пакет „Урология“;

• прекратяване на договор № 13/РД-29-400 от 25.10.2023г., поради отчитане на дейност, която не е била извършена - частично, по отношение на лекаря от лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ „ДКЦ -1 Пазарджик“ ЕООД, който не е извършил тази дейност: д-р Д. Н. В. с УИН 1400000265, изпълняващ пакет „ Урология “.

За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед - отчетени медицински дейности като извършени за заплащане на лечебното заведение от РЗОК не са били извършени на здравно осигуреното лице от д-р Д. Н. В.. Тези обстоятелства са счетени за съставомерни по чл.59, ал.11,т.1,б „а“ от ЗЗО, чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция по чл.59,ал.13 от ЗЗО.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Спорните по делото фактите са установени въз основа на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства, като съдът е обосновал изводите си защо дава вяра на едни доказателства, а не приема други. Тези изводи са логични и последователни, поради което се възприемат изцяло от касационната инстанция. По делото е установено, че в деловодната система на РЗОК, Пазарджик е постъпил сигнал вх. № 13/94-00-5264#1 от 05.08.2024 г., заявен от Н. Г. А., относно отчетена, но неизвършена дейност от д-р Д. Н. В. - лекар специалист по „Урология“ в лечебно заведение „Диагностично-консултативен център І - Пазарджик” ЕООД, гр. Пазарджик. В сигнала А. е посочила непроведен, но регистриран вторичен преглед при д-р В., записан в НЗИС с номер 242121050Е55, с дата на провеждане 30 юли 2024 г. Заявено е още, че при отчетен преглед на 22.07.2024г. (с номер в НЗИС НРН24204007835Е), А. също не е била физически прегледана от д-р В.. Посочено е, че на въпросната дата, А. е била приета от медицинска сестра, като изписването на антибиотика с който да започне лечението си е станало въз основа на кореспонденция между медицинската сестра и лекаря по мобилното приложение „Вайбър“.

По този повод, на основание чл.72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО и чл. 438, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., със Заповед № 13/РД-24-492 от 22.09.2024г. на Директора на РЗОК, Пазарджик, е наредено да бъде извършена проверка на „Диагностично-консултативен център І - Пазарджик” ЕООД, гр. Пазарджик, във връзка с жалба от здравно осигурено лице с вх. №13/94-00-5264#1 от 05.08.2024г. и спазване изискванията на НРД за медицински дейности за 2023-2025г. по изпълнение на индивидуален договор №13/РД- 24-400 от 25.10.2023г. Проверката е възложена на контрольори в сектор „Договаряне и контрол по изпълнението на медицинската, денталната помощ и на аптеки ” при РЗОК Пазарджик.

По реда на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО е съставен Протокол № 13/РД-24-491-1 от 01.10.2024 г., съобразно който, при извършената проверка на лечебното заведение във връзка с постъпилия сигнал от НЗОК е констатирано следното:

При справка в информационната система на НЗОК е констатирано, че относно здравноосигуреното лице Н. Г. А. са отчетени и закупени първичен консултативен преглед с Амбулаторен лист № 24199С05Ц8Р2 от 17.07.2024г. и вторични консултативни прегледи с Амбулаторни листи №№ 24204007835Е от 22.07.2024г. и 242121050Е55 от 30.07.2024г. от „ДКЦ-І Пазарджик“ ЕООД, гр. Пазарджик по пакет „Урология“, с изпълнител д-р Д. В..

Амбулаторните листи фигурират в електронния отчет за извършени дейности на здравноосигуреното лице за месец юли 2024г., подписан с електронен подпис на д-р В. и подадени на 01.08.2024 г. от „ДКЦ -І Пазарджик“ ЕООД в НЗОК - персонализирана информационна система.

В хода на проверката, на проверяващия екип са представени на хартиен носител трите амбулаторни листи, Медицинско направление за медико-диагностични дейности (бл. МЗ-НЗОК № 4) с № 24199С05D9В8 от 22.07.2024г. и с № 24199303С98F от 17.07.2024 г. и извадка от електронен журнал на клинична и микробиологична лаборатория за регистрираните медико - диагностични изследвания по хронология с отразени резултати, съответно от 17.07.2024 г. и от 22.07.2024 г..

При извършена справка в информационната система на НЗОК е установено, че отчетения амбулаторен преглед на здравноосигуреното лице Н. А. с Амбулаторен лист № 24204007835Е от 22.07.2024 г., е в диапазон от 14:00 ч. до 15:30 ч.. в рамките на обявеното актуално работно време на д-р В., съобразно декларирания в РЗОК, Пазарджик график за работа от „ДКЦ-І Пазарджик“ ЕООД.

При преглед на медицинската документация е констатирано, че за здравноосигуреното лице Н. А. с основна диагноза [заличен текст], отчетената специализирана медицинска дейност, отразена в частта анамнеза, обективно състояние, изследвания и терапия на процесните амбулаторни листи, потвърдена с подпис и печат от д-р Д. В. - лекар със специалност „Урология” в „ДКЦ - І Пазарджик“ ЕООД е на база направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение с № 241991056813, по повод остро заболяване или състояние извън останалите типове (тип 1), издадено от общопрактикуващ лекар с УИН 1400000461 и УИН на заместващ/нает лекар 1400000546 на дата 17.07.2024г,

Според контрольорите, представените амбулаторни листове са попълнени, съобразно всички нормативно установени изисквания и съдържат задължителните за тях реквизити, включително с положени подписи от пациент и лекар - специалист. Аналогична е била и констатацията относно представените на хартиен носител направления за медико-диагностични дейности.

От проверяващия екип е била организирана среща със здравноосигуреното лице А., като на 26.09.2024 г., тя писмено е заявила, че „…Потвърждавам информацията в подадената от мен жалба и потвърждавам, че подписите поставени на амбулаторните листове не са мои. По конкретно на амбулаторните листове с дати 22.07.2024 г. и 30.07.2024 г.. Преглед е извършен на 17.07.2024 г., а на останалите две дати прегледи не са извършвани…“.

В хода на проверката е представено писмено обяснение от д-р Д. В., в което е заявено, че в по-голямата част на своето изложение, пациентката А. е дала достоверна информация. Потвърдено е, че на 17.07.2024 г., А. е прегледана, направена [заличен текст]. Д-р В. е заявил, че в деня на контролния преглед – 27.07.2024 г., бил повикан от колега за помощ в операционната зала по урология, когато пациентката е била пред вратата на кабинета му. Той бил уведомен за това от сестрата на кабинет, поради което предложил А. или да изчака или да ѝ изпише антибиотик по документи. След като получил съгласието ѝ, видял [заличен текст] и назначил лечение с антибиотик по антибиограма. В обяснението е заявено още, че „… Телемедицина се практикува широко по света и най-вече в Германия и е чудесно решение при подобни обстоятелства, особено когато пациента цени времето…“. Д-р В. е посочил, че недоволството на пациентката от липсата на физически преглед е обяснимо с оглед нейното неразбиране, за това, че при [заличен текст], ехографския образ е неспецифичен и не дава информация за хода на протичане заболяването, още повече, че лечението е било току що започнато. Заявено е още, че преглед на А. на 30.07.2024 г. не е бил осъществен, като регистрирането на такъв е плод на объркване от страна на персонала „… поради вкарана и след това изтрита заявка….“.

Въз основа на установеното е издадена процесната Заповед за налагане на санкции № 13/РД-25 ЗС-249 от 27.11.2024г., съобразно която, като са възприети и изцяло възпроизведени описаните данни, от Директора на РЗОК Пазарджик, относно Амбулаторен лист № 24204007835Е от 22.07.2024 г. е установено допуснато нарушение от страна на „ДКЦ -І Пазарджик“ ЕООД в частта, относно обективното състояние на здравноосигуреното лице от снет клиничен статус „[заличен текст]”.

От данните по преписката, административния орган е приел за установено, че на 22.07.2024 г., физически преглед на здравноосигуреното лице А. не е бил осъществен от д-р В., поради което няма как да се снеме описаният в частта обективно състояние клиничен статус на лицето, както и да се направи апаратна ултразвукова диагностика с описание на находката, документирана в частта „изследвания“ на същия амбулаторен лист, без да има реален контакт между пациента и лекаря специалист, тоест тази дейност реално не е извършена.

Пояснено от административния орган е, че провеждането на пакета диагностична дейност, обективиран в АЛ № 24204007835Е от 22.07.2024г. чрез „теле медицина“ не е законово регламентиран в България към 22.07.2024г. и не се заплаща от НЗОК към настоящия момент.

Счетено е, че в случая е налице нарушение на чл. 241 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025г.; на чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква „а“ от ЗЗО, във връзка с чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път.

Въз основа на данните по преписката, Директора на РЗОК Пазарджик е приел за установено, че снетите анамнеза, клиничен статус с резултатите от микробиологичните изследвания, включително диагностичния ултразвук и терапия, вписани с положен подпис и печат от д- р В. в наличния на хартия Амбулаторен лист № 24212105Е55 от 30.07.2024 г., който фигурира и в електронния отчет за месец юли 2024г. на „ДКЦ -І Пазарджик“ ЕООД, потвърден с електронен подпис на д-р В. по пакет „Урология”, не са осъществени фактически.

За недоказано е прието твърдението на д-р В., че регистрирането на неизвършения консултативен преглед с АЛ № 24212105Е55 от 30.07.2024 г. „…е плод на сбъркване от страна на персонала, поради вкарана и след това изтрита заявка…“, доколкото в тази насока не са представени данни и доказателства по коя конкретна заявка е допусната техническа грешка и какво отношение има във връзка с документирания преглед в процесния амбулаторен лист.

Счетено е, че в и в този случай е налице нарушение на чл. 241 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025г.; на чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква „а“ от ЗЗО, във връзка с чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път.

По делото е разпитана като свидетел Н. Г. А., която е потвърдила пред съда информацията предоставена пред РЗОК Пазарджик.

При тези факти обосновано съдът е приел, че е установено отчитането на неизвършена дейност и е налице представяне на неверни данни, за което се следва санкцията "прекратяване на договор" в хипотезата на чл. 462, ал. 1, б. "а)" от НРД за МД 2023-2025 г., във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а", предл. първо от ЗЗО.

Договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена. Представените по делото амбулаторни листи и свидетелските показания не си противоречат и установяват, че на здравноосигуреното лице не са били извършени отчетените за извършени от д-р В. дейности. Налице е нарушение на условията и реда за оказване на първична извънболнична помощ.

Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 462, ал. 1, б. "а)" от НРД за МД 2023-2025 г., При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията „прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на фактите по делото, като е предоставил възможност на страните да ангажират достатъчно доказателства за изясняване на техните твърдения и възражения. Неоснователни са и възражението относно противоречия в съдържанието на оспорения административен акт. Същият в достатъчна степен конкретизира установените факти и нарушенията, за които е ангажирана отговорността на ЛЗ. Съгласно чл.453 ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 г. за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция. В случая са установени две нарушения, поради което за всяко от тях е определена санкцията „прекратяване на договор“.

Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 462, ал. 1, б. А от НРД за МД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, б. а от ЗЗО. При безспорно удостоверено невярно документиране на преглед с амбулаторен лист на дата 22.07.2024 г., докато лекарят изобщо не е бил с пациента, както и липсата на преглед на 30.07.2024 г., то правилно е установено, че е отчетена дейност, която не е извършена от д-р В.. Тези факти напълно се покриват от нормите на чл. 462, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, б. а от ЗЗО. Ето защо и правилно съставът на АС - Пазарджик е приел, че оспореният административен акт отговоря на изискванията за законосъобразност. С оглед на фактите по спора - отчетена, но неизвършена медицинска дейност спрямо пациент, който изобщо не е бил прегледан, не би могло да обуслови маловажност на случая.

За пълнота следва да се посочи, че възможността за извършване на медицинска помощ от разстояние е предвидена едва с изменение на Закона за лечебните заведения - чл.6б, който е в сила от 1.04.2025 г., като към момента на извършването на нарушението не е била предвидена такава процедура.

Като е отхвърлил подадената жалба на лечебното заведение Административен съд Пазарджик е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,