Решение № 1906 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адвокат В. Петков, против решение № 17696 от 23.05.2025 г., постановено по административно дело № 11091/2024 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 10945 от 22.10.2024 г., издадено от Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Кръстева, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е било Решение № 10945 от 22.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Н. Х. М. е напуснал нелегално Сирия през м. Юли 2024 г. с посока Турция, където е престоял между 15-20 дни. В Турция не е имал проблеми с властите, не е бил принуждаван да се върне в Сирия. В Република България влиза нелегално с помощта на трафикант, но поради липса на финансова възможност не продължил с групата към Сърбия. Заявил е, че подава молба за закрила в Република България поради липса на финансова възможност, в случай че е имал такава целта му е била да подаде молба за закрила в Германия. Като причини за напускане на държавата си по произход е посочил войната в Сирия, липсата на сигурност там, включително и нежеланието му да бъде мобилизиран в армията насила. Посочил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия, не е бил член на религиозна организация и общност. Твърдял е, че не е членувал в политически партии и организации, и не е бил жертва на насилие. Не е бил член на въоръжена групировка. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Х. М.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извода, че е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направен е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това е приел за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. като изхождайки от бежанската история на Н. Х. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Настоящият касационен състав намира, че АССГ е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на съда се споделят изцяло. Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Н. Х. М.. Съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Н. Х. М. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с липсата на сигурност в Сирия и лошите условия на живот. Спрямо Н. Х. М. не е упражнявано физическо насилие, той не е бил обект на репресии. Правилно административният съд е преценил, че изложеното от молителя само по себе си не представлява основателни опасения от преследване. В интервюто чужденецът изрично е заявил, че не членува в политически партии и военни групировки. Правилен е изводът, че от събраните по делото доказателства не се доказва молителят да е преследван на расова, етническа и религиозна основа, респективно поради неговото политическо мнение или убеждение. Обосновано с оглед бежанската история на чужденеца е прието, че в случая се касае за „мигрант“. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Н. Х. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. От негова страна такива доказателства не са представени. На следващо място правилно административният съд е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Н. Х. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Съдът подробно е обсъдил данните, дадени със справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС на РБ, на който се е позовал административният орган, включително и информацията представена по делото от ВКБООН. В подкрепа на изводите си, Съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното е и представена на касационната инстанция Справка с вх. № МД-02-22/23.01.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС на РБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Налице са и убедителни съобщения за премахване от преходната администрация в Сирия на задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Самата наборна военна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискването на чл. 9 от Директива 2011/95/ЕС. При тези данни от представените по делото справки за актуалната ситуация в Сирия, обосновано от страна на АССГ е заключено, че към датата на разглеждане на молбата за закрила не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което правилно е прието, че оспореният акт е издаден с оглед установената от органа фактическа обстановка при съобразяване правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа „non refoulment“ /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат факти и обстоятелства, които да водят до извода, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. По изложените съображения, решението на Административен съд София - град, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение