Определение № 4901 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2075/2023 г.

Производството е образувано по молба вх.№ 14172/15.08.2024г. от адвокат В. М., процесуален представител на М. С. С., за изменение на постановеното по делото решение №484/18.07.2024г., чрез присъждане в полза на молителя на разноски по реда на чл.38, ал.1 от ЗА за осъщественото от него процесуално представителство пред Окръжен съд – Видин и пред Апелативен съд – София, съразмерно уважената част от иска. Молителят твърди, че с оглед постановеното от касационната инстанция съдебно решение и присъждане на обезщетение в пълния предявен размер, за уважената от касационната инстанция част от претенцията следва да му бъдат присъдени разноски за осъщественото от него представителство пред предходните инстанции. Ответникът ЗД „Б. И.“, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по молбата. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице (адвокат В. М. е упълномощен за процесуално представителство на М. С. до приключване на делото, като не е налице оттегляне на упълномощаването). Същата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК от влизане в сила на решението на касационната инстанция (18.07.2024г.). Производството е приключило с постановеното решение №484/18.07.2024г., с което предявеният от ищцата М. С. иск с правно основание чл.432 от КЗ е уважен за сумата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв. Със същото в полза на адвокат Л. Б. (пълномощник на М. С. пред касационната инстанция) е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото процесуално представителство в размер на 2000лв. Разгледано по същество искането е неоснователно. Молителят, адвокат В. М., е бил процесуален представител на ищцата при разглеждане на делото пред първостепенния и въззивния съд. С постановените по делото съдебни решения на същия е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, както следва: 2030лв. за разглеждане на делото пред Окръжен съд – Видин и 2000лв. за разглеждане на делото пред въззивната инстанция. При преценка основателността на искането, съдът съобразява формираната съдебна практика относно начина на определяне на възнаграждението за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА, част от която са определение ч.гр. дело № 1205/2024г. на ВКС, ІV г.о.; определение по ч.г.д.№4123/2023г. на ВКС, ІV г.о. и др. Според дадените в същата разрешения, размера на следващото се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, се определя от съда при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, фактическата и правна сложност на делото; действително извършената работа и цената на иска, когато предмет на производството са искове, които не са за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Съдът съобразява и тълкуването дадено в решенията на ЕСПЧ по Дело “Ч. и К. срещу България“ и „С. срещу България“, според което при определяне възнаграждението за осъществено процесуално представителство като процент от стойността на претенциите за неимуществени вреди, без съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, липсва връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че размерът на присъденото на адвокат В. М. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първостепенния и въззивния съд е съответно на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа (пред първостепенния съд били проведени три открити съдебни заседания; изслушани и приети заключения по съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, изслушани свидетели; пред въззивния съд било проведено едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства). С оглед на това, не са налице основания за изменението му. Сам по себе си факта на определяне на по-висок размер на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, не е достатъчен да обоснове извод за наличие на по-висока фактическа и правна сложност на делото, предвид обстоятелството, че уважаването на претенцията е извършено след констатация от касационната инстанция за неправилно приложение на материалния закон, въз основа на вече събраните поделото доказателства и извършените от процесуалния представител правни действия. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от молителя основания за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдебният състав