Определение № 852 от 02.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 654/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. Д. от [населено място] срещу определение № 517 от 30.07.2012 г. по ч. гр. д. № 248/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което не е прието подаденото от същото лице възражение по чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 5377/2010 г. на Добрички районен съд в полза на [фирма], [населено място] за сумата 8 475.30 лв. – главница и лихви по договор за потребителски кредит от 02.10.2009 г. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона /чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея. Доколкото правомощията на компетентния съд в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение