Определение № 409 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2013 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Т. И. П. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение от 4.02.2013г. по в.гр.д.№ 5024/09г. на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на подадената въззивна жалба. Счита съдебен акт за постановен в нарушение на закона,поради което желае да бъде отменен,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Намира за неправилен извода на съда,че представеното в изпълнение на дадени от съда указания в съдебно заседание на 5.10.12г. споразумение съдържа изявление за оттегляне на подадената жалба. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение СГС е прекратил образуваното по подадена от Т. И. П. въззивно производство на основание чл.203 от ГПК/отм/,като е счел,че представения в съда на 1.02.13г. документ,озаглавен „Споразумение”съдържа изявление за оттегляне на подадената жалба. В подадената частна жалба Т. И. П. твърди,че не е искала прекратяване на производството по делото. Представеното в изпълнение на указанията на съда,дадени в съдебно заседание от 5.10.12г.за сключване на извънсъдебна спогодба,споразумение е сключено само между нея и наследниците на М. Х..В него не участва въззиваемата страна З. З. Ч.,която е съделителя,с който е допусната съдебната делба. Настоящият съдебен състав споделя довода на жалбоподателката. Неправилно въззивният съд е счел,че представеното споразумение може да послужи като основание за прилагане на чл.203 от ГПК/отм./ За да е налице оттегляне на въззивната жалба – следва да е налице недвусмилено, ясно и точно изявление в този смисъл. Подобно изявление в конкретния случай – няма. Представеният в съда на 1.02.13г. документ, озаглавен „Споразумение” е подписано от наследниците на М. Х. /чрез пълномощник/ и от подалата въззивната жалба Т. И. П.. В него е записано, че наследниците на М. Х. оттеглят и се отказват от въззивната жалба по образуваното гр.д.№ 5024/09г.на СГС, каквато от тях няма подадена. Гр.д.№ 5024/09г.на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. И. П. и релевантния за нея текст в споразумението дословно гласи че:„тя няма и няма да има каквито и да е било претенции финансови или други към ” наследниците на М. Х. „относно разноски към спорния имот или други такива по гр.д.№ 5024/09г.на СГС”. Така цитираното изявление не съставлява оттегляне на подадената от Т. И. П. въззивна жалба.Още повече,че в така сключеното споразумение не участва другата страна по делото З. З. Ч..Следва да се има пред вид, че въззивната жалба е подадена срещу решение на РС,с което е допусната делба именно между Т. И. П. и З. З. Ч., като въззивницата е оспорила определения от съда размер на квотите в съсобствеността. С оглед гореизложеното,като счита за неправилен извода на съда,че в представеното споразумение се съдържа изявление на подалата въззивната жалба Т. И. П. по чл.203 от ГПК/ отм./, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение