Определение № 3059 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 26330/09.11.2022г. на В. Н. П. против решение №1205 от 13.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело №1473/2022г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение са потвърдени решения № 262222/ 09.07.2021г. и № 260349/27.04.2022г., постановени по гр.дело №6488/ 2020г. на Варненския районен съд, с които са отхвърлени предявените от В. Н. П. срещу М. С. И. кумулативно обективно, съединени искове, както следва: 1. иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. второ, вр.чл.44 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване, извършеното на 19.04.2018г. от Н. Т. П., починал на 24.11.2019г., обективирано в пълномощно с нот. заверка на подписа на упълномощителя под № 4000/19.04.2018г. и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/ 19.04.2018г., т.2, акт №2 на помощник нотариус, при нотариус К.К. с рег.№ ***, с което Н. П. е упълномощил М. И. от негово име и за негова сметка да го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно покупко- продажба на имот в [населено място], представляващ лозе с площ 6,072 дка, поради липса на валидно изразено съгласие от страна на упълномощителя, в условие на евентуалност: 2. иск с правно основание чл.27, вр. чл.31, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, доколкото при сключването й упълномощителят не е могъл да разбира или ръководи действията си; 3. иск с правно основание чл.27, вр. чл.29, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в пълномощното от 19.04.2018г., поради това, че упълномощителят умишлено е бил въведен в заблуждение да го извърши от ответницата М. И.. Отхвърлени са и исковете на В. Н. П., предявени против И. К. С., Д. Г. Г. и Г. К. Г., както следва: 4. иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.второ ЗЗД, вр. чл.42, ал.2 ЗЗД, за прогласяване нищожност на сключения между Н. П., чрез пълномощника му М. И., от една страна и И. К. С. и Д. Г. Г. от друга страна договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор ****в местност „К. ч.“, землище [населено място], [община], област В. с площ 6 072 кв.м., обективиран в нот.акт № 25/08.05.2018г., поради липса на представителна власт на пълномощника; както и евентуални искове: 5.по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на посочения имот, оформен в нот.акт № 25/08.05.2018г., поради липса на валидно изразено съгласие за сключването му от страна на продавача Н. П.; 6. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нот.акт № 25/08.05.2018г., поради противоречие със закона-чл.183, ал.1 ЗЗД; 7. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради нарушаване на нотариалната форма; и евентуални искове: 8. иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора, поради това, че при сключването му продавачът не е могъл да разбира или ръководи действията си; 9. иск с правно основание чл.29, вр. чл.27 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот от 08.05.2018г. поради измама и 10. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 25/08.05.2018г. поради неплащане на цената. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата по касационната жалба-М. С. И., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от процесуалния й представител. Подържа, че същата е недопустима, поради това, че е подадена против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Излага съображения и че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Ответниците по касация И. К. С., Д. Г. Г. и Г. К. Г., чрез упълномощения от тях адвокат, в писмен отговор излагат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорват жалбата, като неоснователна, претендират разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира същата за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. От данните по делото се установява следното: Ищецът В. П. е син на починалия на 24.11.2019г. Н. Т. П., които приживе е притежавал поземлен имот с идентификатор 32278.86.31, в местността „К. чеир“, в землището на [населено място], [община] с площ 6072 кв.м. На 19.04.2018г. Н. П. упълномощил първата ответница М. И. да продаде от негово име поземления имот. На 08.05.2018г. М. И., действаща като пълномощник на Н. П. продала на ответниците И. К. С. и Д. Г. Г.(последният към датата на продажбата бил в граждански брат с Г. Г.) за сумата 1 600 лева. Ищецът В. П. е предявил множество искови претенции по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, по чл. 27, във вр. с чл.31, ал.1 ЗЗД, по чл.29 ЗЗД за нищожност/унищожаемост на упълномощителната сделка от 19.04.2018г. и за нищожност/унищожаемост на договора за покупко-продажба от 08.05.2018г. При условията на евентуалност е предявил и иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора от 08.05.2018г. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. Решението му е потвърдено изцяло от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК- от данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 44 ЗЗД по отношение на едностранната сделка следва да се приложат правилата, касаещи договорите. Следователно при определяне цената на исковете за нищожност/унищожаемост на упълномощителната сделка следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за нищожност/унищожаемост на договори-чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, по аргумент от разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС. Когато предмет на упълномощителната сделка е определен недвижим имот на упълномощителя, цената на иска за нищожност/унищожаемост на сделката е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма- на пазарната цена на вещното право - чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство е представено (на л.66) удостоверение за данъчна оценка с изх.№[ЕГН] от 12.08.2020г. на [община], според което данъчната оценка на процесния поземлен имот с площ 6 072 кв.м, предмет на договора за покупко-продажба от 08.05.2019г. е 1 420,80 лева. Това обстоятелство не е било спорно между страните. В кориците на делото не се съдържат данни така определената цена на всеки един от обективно съединените искове пред първоинстанционния съд да е била променяна в хода на съдебното производство. След като цената на предявените искове е под 5000 лева, постановеното на въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Погрешното посочване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване не създава права за страните. Затова подадената срещу решението касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. По горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Касаторът следва да бъде осъден да плати на процесуалния представител на ответницата М. И., сумата 1 200 лева-адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв, а на ответника в касационното производство И. К. С. да плати разноските за платеното от него възнаграждение на представляващия го адвокат в размер 1 200 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО