Определение № 135 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2197/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК. Д. К. З. от [населено място], общ. Н. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 66 от 25.02.2014 година по гр.д. Nо 996/2014 година на Върховен касационен съд- IV отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. Nо 12330 от 30.12.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила Решение Nо 565 от 21. 12. 2010 год. по гр.възз. д.Nо 702/2010 година на ОС-Благоевград и потвърденото с него Решение от 03.06.2010 год. по гр.д. Nо 56/2009 год. на РС-Благоевград. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като съставът на ВКС не е преценил правилно фактите, въз основа на които се иска отмяна на влялото в сила решение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че поредната, трета молба за отмяна на Д. З. ,с посочено основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, се основава на фактически твърдения за нововъзникнали обстоятелства и писмени доказателства, които са били съответно в предмета на произнасяне от съда на същото заявено основание съответно по гр.д. Nо 933/2011 год. на ВКС- I г.о. и по гр.д. Nо 3016/2013 год. на ВКС-I г.о Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат, че посоченото Решение Nо 565 от 21. 12. 2010 год. по гр.възз.д. Nо 702/2010 година на ОС-Благоевград и потвърденото с него Решение от 03.06.2010 год. по гр.д. Nо 56/2009 год. на РС-Благоевград е вляло в сила, с влизане в сила на определението по чл. 288 ГПК за оставяне без разглеждане на касационна жалба, считано от 02.04.2011 година. С молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, Д. З. е поискал да се отмени посоченото решение, поддържайки, че е налице новооткрито писмено доказателство- Решение на ПК Невестино 01033/20.02.1993 год. и 3 бр. удостоверения –извлечение от емлячни регистри. Молбата за отмяна е оставена без уважения с Решение Nо 508 от 24.01.2012 год. по гр.д. Nо 933/2011 год. на ВКС-I г.о. с довод, че представените доказателства са събрани в хода на исковото производство и са обсъдени от решаващия съд, поради което нямат качеството на новооткрити писмени доказателства. С молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, Д. З. е поискал да се отмени посоченото решение, поддържайки, че е налице ново писмено доказателство- Решение 283/16.11.2011 година на комисията за разкриване на документите и обявяване на гражданите с принадлежност към ДС, установяващо принадлежността към ДС на бившата Директорка на областната дирекция „Земеделие” [населено място], попречила да установи и докаже собствеността си на претендираните земеделски земи. молбата за отмяна е оставена без уважение с Решение Nо 184 от 30.07.2013 год. по гр.д. Nо 3016/2013 год. на ВКС-I г.о. след като е прието, че представеният писмен документ не установява факти с пряко значение за правния спор. С молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Д. З. отново е поискал да се отмени посоченото въззивно решение на ОС-Благоевград, поддържайки, че са налице нови писмени доказателства- тези, който са били представени по вече приключилите дела за отмяна, като е твърдяно и основание по см. на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК- „неморалност и непрофесионализъм на съдийския състав оставил без уважение молбата за отмяна по гр.д. Nо 3016/2013 год. на ВКС-I г.о. С обжалваното Определение 66 от 25.02.2014 год., състав на ВКС-IV отд. по гр.д. Nо 996/2014 година е оставил без разглеждане поредната молба за отмяна, с довод, че по искането за отмяна на базата на писмени доказателства, представени по предходните дела е налице произнасяне. Обжалваното определение е правилно и законосъобрано. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на едно съдебния акт. За да се допусне произнасяне по основателността на твърдяното основание за отмяна налице следва да е правен интерес от производството, разбиран в един по-широк аспект. Искането за отмяна не следва да бъде разбирано само като възможност за промяна, която е в рамката на интереса да бъде възобновено производството по заявения иск за защита на субективното право, а и като правна възможност, която заявена веднъж преклудира парвото да се иска втори път на същото основание, т.е. повторното заявяване на искането за отмяна на основание по което ВКС се е произнесъл, е недопустимо. Ето защо доводите на състава на ВКС, чието определение се обжалва, се споделят изцяло от настоящия състав. Не може да се поддържа довод, така като се излага в частната жалба, за нерзабиране на въведените отменителни основание. Твърдението на молителя Д. З. по молбата за отмяна за „неморалност и непрофесионализъм” на съдийския състав при разглеждане на делото като отменително основание по см. на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК не съставлява обективен факт, който би обусловил евентуален извод за несъотвествие на решението на съда и формалната истина на доказателствата .Касае се до субективно съждение на молителя, останал неудовлетворен от постановения на базата на доказателствата правен резултат. Върховният касационен съд многократно е заемал становище, че производството за отмяната на влезли в сила решения, като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Когато се касае до искане за отмяна поради обстоятелството, че страната молител не е удовлетворена от постановен от съда правен резултат по цитираните съдебни решения, без конкретно посоченото основание да е от тези установените от закона в чл. 303 ГПК или да се основава на обективни факти, а не на твърдения, то производство по отмяна не може да бъде надлежно проведено и се явява процесуално недопустимо. По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия