Определение № 1908 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2022 г.

Постъпило е искане от Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Р. М., да бъде изменено решение №227 от 18.12.2023 г. по гр.д. №4291/2022 г., на ВКС, ІII г.о., като му се присъдят деловодни разноски за всички инстанции – 945 лв. и адвокатско възнаграждение за адвокат Р. М. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 8 991 лв. с вкл. ДДС за осъщественото процесуално представителство на Е. И. С. пред всички инстанции.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт М. В., оспорва искането. Твърди, че върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв не се дължи ДДС.

Съдът констатира, че с определение №42767/ 29.11.2023 г. по гр.д. № 42769/22 г. Софийският районен съд е направил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:

1. „Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26, ал.1, буква „б“ и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:

1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.

2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1 и чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява:

1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.

2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 г. пред СЕС, което е висящо. Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Ето защо производството по делото следва да бъде спряно до приключване на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.