Решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г.

Решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - първата от К. Н. Ж. от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат Б., а втората- от Окръжна прокуратура П. против въззивно решение № 307 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 3310/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2602 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 756 по описа за 2009 г. на Пловдивски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от К. Н. Ж. против Прокуратурата на Република България иск за присъждане на сумата от 10 000 лв., представляваща дължимо на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му задържане под стража за периода 23.12.2007 г. -27.12.2007 г. по дознание № 41 по описа на сектор Б. при ОДП [населено място], ведно със законната лихва, считано от 7.01.2009 г. до окончателното й изплащане и в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ да заплати на К. Н. Ж. сума в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 7.01.2009 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и страдания, претърпени вследствие воденото срещу него дознание № 41 по описа на сектор Б. при ОДП [населено място] за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а е отменено решение № 2602 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 756 по описа за 2009 г. на Пловдивски районен съд, в частта, в която РС е присъдил разлика над 1 500 лв. до 4 500 лв., като е отхвърлен иска до претендирания размер от 10 000 лв. Искането на касатора К. Н. Ж. е за отмяна на въззивния акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване и на двата предявени иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ в претендирания размер от по 10 000 лв. Претендира направените по делото разноски. Искането на Прокуратурата също е за отмяна на въззивния акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на исковете или алтернативно- с определяне на обезщетение в минимален размер. С определение № 1047 от 27.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК само по поставения в жалбата на К. Н. Ж. въпрос - дали по реда на ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда- "задържане под стража за срок от 72 часа". В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не изразява становище, различно от това в касационната жалба. Становището на представителя на прокуратурата е, че определения от въззивния съд размер от 1 500 лв. на като обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди е достатъчен. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване: Съгласно чл. 65 от ЗМВР -полицейските органи могат да задържат физическо лице в някой от изчерпателно изброените случаи по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа. Съгласно чл. 64 от НПК -прокурорът -след като повдигне обвинение-при необходимост- може да постанови задържане до 72 часа за довеждане на обвиняемия пред съда, който единствен е компетентен в досъдебното производство да вземе мярка за неотклонение "задържане под стража". И в трите случая на задържане - до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража"-осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането - лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права-например на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова-в случаите, когато лицето е оправдано- причинените му в резултат на незаконното задържане под стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Редът, по който тези вреди се обезщетяват е по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия размер на дължимото обезщетение /съгласно приетото в т. 13 от ТР № 3/22.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК/. По реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - Държавата самостоятелно отговаря за вреди само в случаите, когато задържането под стража е изрично отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е развило досъдебното и съдебното производството. Поради така дадения отговор на постановените въпроси- подадената от К. Н. Ж. касационна жалба е частично основателна: В случая фактите са следните: Ищецът е бил задържан на 23.12.2007 г. от полицейски орган на летище С. и отведен в ОДП П. На следващия ден - след извършено процесуално следствено действие"разпознаване", му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК/ за деяние, с което е причинена имотна вреда в големи размери-323 830 лв./ и е разпитан в това му качество, като е образувано дознание № 41/2007 г. На 24.12.2007 г. -с постановление на РП е задържан за 72 часа. На 27.12.2007 г. водещият разследването е направил предложение за налагане на мярка за неотклонение "задържане под стража", но Прокуратурата е отказала да внесе искането в съда и Ж. е бил освободен, като му е определена мярка за неотклонение"парична гаранция в размер на 1 000 лв". Наказателното производство по дознание № 41/2007 г. е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК /поради това, че деянието не съставлява престъпление/ с Постановление за прекратяване, което след обжалване е влязло в сила на 7.01.2009 г. При тези данни -въззивният съд е счел предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за неоснователен и е уважил иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ да размер на 1 500 лв., като е съобразил-възрастта на ищеца, характера на повдигнатото обвинение, степента на претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица само от незаконно повдигнатото му обвинение. Съдът не е изпълнил задължението си да включи в общия размер на дължимото обезщетение и следващото се обезщетение за причинените на ищеца вреди в резултат на незаконното му задържане под стража за срок от 72 часа. На това основание и само в тази част постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде решен по същество като бъде допълнително определено обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното му задържане под стража за срок от 72 часа. Настоящият съдебен състав като взе пред вид конкретните особености на случая, а именно, че задържането е осъществено точно по Коледните празници/за периода 24.12.-27.12.2007 г., когато семействата се събират и затова принудителното ограничаване на личните права е особено болезнено/, че ищецът е бил задържан на летището/като по този начин е осуетено планираното от него пътуване, провалена е създадената организация, което неизбежно е засегнало и трети лица/, като съобрази внезапния и неочакван характер на случилото се, публичността на задържането, намира че за да се обезщетят претърпените от ищеца безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство - в резултат на неправомерното задържане под стража, следва към присъдения от въззивния съд размер на обезщетение да се добави и сумата от 3000 лв. Вече определения от въззивния съд размер не следва да се променя, защото той е съобразен с останалите установени по делото факти, а именно, че на ищеца /сега касатор/ не е налагана мярка за неотклонение "задържане под стража", че производството е било прекратено в досъдебната фаза, продължило е около година, няма данни то да се отразило на психологическото състояние на лицето и на обществения му авторитет извън следващото се по човешка презумпция негативно отражение върху психиката и личния живот. В останалата част /в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ/ с оглед горецитираното разрешение съгласно т. 13 от ТР № 3/22.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК решението на въззивния съд е правилно. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пред вид направеното искане, в полза на касатора К. Н. Ж. следва да бъдат присъдени направените разноски съобразно уважената част от иска. Тъй като за настоящата инстанция са налични доказателства за направени разноски само за държавни такси/в размер на 35 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение в хода на цялото производство в размер на 1 000 лв., и няма представен списък по чл. 80 от ГПК, съдът счита, че съобразно уважената част от иска /която е малко повече от 1/4/ -в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 280 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение