Решение № 10555 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2016 г.

Решение № 10555 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, гр. С., ул. "М." № ... срещу Решение № 2240 от 04.04.2016 г. и по частна жалба на "Е. Б." ЕАД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "И." № ... срещу Определение № 2669 от 10.05.2016 г. на Административен съд, С. град, постановени по административно дело № 6874/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 от 09.03.2015 г. на орган по приходите в Столична община, в частта, с която на "Е. Б." ЕАД е отказано възстановяването на 146 240,45 лв. и Столична община е осъдена да заплати на "Е. Б." ЕАД 50,00 лв. разноски по делото. С обжалваното определение съдът оставя без уважение искането на "Е. Б." ЕАД за изменение на Решение № 2240 в частта за разноските.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - кметът на Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита изводите на съда за неспазване на задължителните указания на съда, дадени с отменителното съдебно решение, и за противоречие с материалния закон на извода за погасяване по давност на исканата за възстановяване сума за неправилни. Позовава се на чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), редакция преди изменението, Д. вестник, бр. 94 от 2015 г.

Поисканите за възстановяване суми - главница и лихви, са били доброволно платени от дружеството преди издаване на данъчния ревизионен акт, т. е. не са платени по силата на акт на орган по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 6, изречение 1 ДОПК. Счита за неправилен извода на съда за неправилно прилагане от органа на института на погасителната давност, тъй като е налице хипотезата на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Т. П., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - "Е. Б." ЕАД, счита същата за неоснователна. По делото има доказателства, които сочат, че органът не е зачел правните последици на влезли в сила съдебни решения. Институтът на погасителната давност е изцяло незаконосъобразно приложен от органа. Моли съда да остави без уважение касационната жалба. Ответникът се представлява от адв. Х. М., Софийска адвокатска колегия.

1. Частният жалбоподател - "Е. Б." ЕАД, счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Съдът неправилно приема, че по делото не е представен договор за правна помощ и доказателства за уговорения размер на адвокатското възнаграждение. Не е отчел, че са представени фактура и изявление от банкова сметка за платено възнаграждение, в които са отразени всички релевантни елементи на договорното отношение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди направените по делото разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Х. М., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по частната жалба - кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. По делото не е представен договор за правна помощ с договорено адвокатско възнаграждение, а представените фактура и банково извлечение не могат да са индиция за това. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Ответникът се представлява от адв. Т. П., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Органът по приходите не е спазил указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. Извършил е нова преценка на подлежащите на възстановяване суми в нарушение на закона, приемайки, че по отношение на част от тях е изтекла погасителна давност. Правилно съдът приема, че фактурата и банковото извлечение са документи, които доказват изплащането на посочената сума, но не заместват договора за правна помощ.

II. По допустимостта на касационната и на частната жалба:

Върховният административен съд счита касационната и частната жалба за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба, с оглед на резултата по съществото на спора, като краен резултат е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение, съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Е. Б." ЕАД, предишна правна форма акционерно дружество, е правоприемник на "Стийлмет" АД ("Стилмет" АД).

1. На 30.07.2004 г., данъчен инспектор в Данъчно подразделение "Сердика" при извършена проверка по декларация на "Стилмет" АД, рег. № 240 от 31.01.2000 г., установява, че "При обработка на гореописаната декларация не е бил въведен в масивите обект - завод, придобит с Решение № 2829". Посочени са отчетните стойности на обекта по подадени декларации. В резултат на това са определение задължения за данък върху недвижимите имоти за 2000 г. - 11 379,01 лв.; за 2001 г. - 12 969,61 лв.; за 2002 г. - 13 103,14 лв.; за 2003 г. - 15 678, 35 лв. - общо 53 130,11 лв. и за такса върху битовите отпадъци за 2000 г. - 113 790,01 лв.; за 2001 г. - 119 511,67 лв.; за 2002 г. - 39 741,72 лв.; за 2003 г. - 47 088,33 лв. - общо 320 131,82 лв.

1. На 28.12.2004 г. на "Стилмет" АД е връчена покана за доброволно изпълнение, изх. № ДП-05-07-00/2416 от 16.12.2004 г.

1. На 07.04.2005 г., данъчен орган в Данъчно подразделение "Сердика" издава на "Стилмет" АД съобщение за доброволно изпълнение на задълженията за лихва за данък върху недвижимите имоти в размер на 84,21 лв. и за лихва върху такса за битови отпадъци 125 257,76 лв. или общо 125 341,97 лв., посочени в покана за доброволно изпълнение от 16.12.2004 г. В съобщението е посочено, че е образувано изпълнително дело № 1640 от 07.04.2005 г.

1. На 23.11.2005 г., с Данъчен ревизионен акт № 71, издаден от данъчен орган в Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци", на "Стилмет" АД за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 57 822,36 лв., от които внесени - 59 866,49 лв., лв. и лихви в размер на 80,19 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 353 125,70 лв., внесени 342 937,78 лв. и лихви в размер на 131 165,06 лв., от които внесени 111 341,97 лв., надвнесени суми - 2 044,13 лв., прихванати - 2 044,13 лв., оставащо задължение за внасяне - лихви за данък върху недвижимите имоти - 80,19 лв., такса за битови отпадъци - 10 184,50 лв. за 2001 г. и 3,42 лв. за 2003 г., лихви - 17 778,96 лв.

1. На 29.09.2011 г., с решение по административно дело № 71/2009 г., Софийски градски съд отменя Данъчен ревизионен акт № 71 в частта, с която на "Стилмет" АД за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г. са определени задължения за лихви върху данък върху недвижимите имоти в размер на 84,21 лв. и за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г. са определени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 320 131,82 лв. и лихви в размер на 111 341,97 лв.

1. На 26.10.2011 г. решението по административно дело № 71/2009 г. влиза в сила.

1. На 19.07.2012 г. "Е. Б." ЕАД подава искане за възстановяване на 828 132,64 лв., представляващи 320 131,82 лв. такса за битови отпадъци; 298 799,22 лв. лихва върху таксата; 111 341,97 лв. лихва върху таксата за битови отпадъци; 93 533,88 лв. лихва върху таксата; 2 044,13 лв. надвнесен данък върху недвижимите имоти; 2 281,62 лв. надвнесена лихва върху данъка; законната лихва за периода от внасяне на искането до окончателното плащане.

1. На 27.11.2012 г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване № 21-476, с който на "Е. Б." АД е отказано възстановяването на 828 132,64 лв.

1. На 30.01.2013 г., с Решение № 60-РД-22-01-2, кметът на Столична община потвърждава Акт за прихващане и възстановяване № 21-476 и връща преписката на органа по приходите за произнасяне по претендираната законова лихва върху сумите като главница за периода от внасяне на искането до окончателното плащане.

1. На 15.02.2013 г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване № МДТ-2600-92, с който е отказано възстановяването на лихва върху главница за периода от внасянето на искането до окончателното плащане.

1. На 19.12.2013 г., с Решение № 8161, постановено по административно дело № 4183/2013 г., Административен съд, С. град, отменя Акт за прихващане или възстановяване № 21-476 и връща преписката на органа за издаване на нов акт в 30-дневен срок.

1. На 28.07.2014 г., с Решение № 5223, постановено по административно дело № 6327/2013 г., Административен съд, С. град, А. за прихващане или възстановяване № МДТ-2600-92 е обявен за нищожен.

1. На 16.12.2014 г., с Определение № 15277, постановено по административно дело № 14733/2014 г., Върховният административен съд оставя без разглеждане жалбата на "Е. Б." ЕАД и прекратява съдебното производство.

1. На 19.01.2015 г., с Решение № 558, постановено по административно дело № 2568/2014 г., Върховният административен съд отменя Решение № 8161 в частта, с която е отменен Актът за възстановяване или прихващане № 21-476, в частта, досежно отказаното възстановяване на 2 044,13 лв. надвнесен данък върху недвижимите имоти и лихва в размер на 2 281,62 лв. и вместо него отхвърлил жалбата на "Е. Б." АД в тази част и оставя в сила решението в останалата част.

1. На 16.03.2015 г., с Определение № 2820, постановено по административно дело № 2268/2015 г., Върховният административен съд оставя в сила Определение № 15277.

1. На 09.03.2015 г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване № МДТ-2600-242, с който на "Е. Б." ЕАД от поисканата за възстановяване сума в размер на 823 806,89 лв. е възстановена сума в размер на 677 566,44 лв., отказана е сума за възстановяване в размер на 146 240,45 лв. като сумата от 7 742,24 лв. е прихваната за задължение за такса за битови отпадъци за 2010 г.

а) Възстановената сума от 677 566,44 лв. е формирана от:

платена главница за такса битови отпадъци за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г. в размер на 320 131,82 лв., намалена с погасена по давност сума от 63 912,45 лв. и прихваната сума от 7 742,24 лв.;

платена лихва за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г. в размер на 111 341,97 лв.;

законна лихва върху платената главница в размер на 216 471,22 лв. - претендирана лихва в размер на 298 799,22 лв. намалена с 82 328,00 лв. погасени по давност;

законна лихва върху изплатената лихва върху главницата в размер на 93 533,88 лв.

б) Отказаната сума от 146 240,45 лв. е формирана от:

63 912,45 лв. - платена главница, погасена по давност;

82 328,00 лв. - претендирана законна лихва върху платената главница;

1. На 27.04.2015 г. "Е. Б." ЕАД подава искане за възстановяване на "законната лихва върху сумите за такса битови отпадъци, подлежащи на възстановяване като главници: 320 131,82 лева главница и 111 341,97 лв. главница, за периода от 19.07.2012 г. до окончателното плащане"; за възстановяване на 20 850 лв. разноски, въз основа на Решение № 8161 от 19.12.2013 г., постановено по административно дело № 4183/2013 г. на Административен съд, С. град; 150 лв. съдебни разноски по Решение № 5223 от 28.07.2014 г. постановено по административно дело № 6327/2013 г. на Административен съд, С. град.

1. На 26.05.2015 г. е издаден Актът за прихващане или възстановяване, с който на "Е. Б." ЕАД е отказано възстановяването на сумите по искането от 27.04.2015 г.

1. На 17.06.2015 г. "Е. Б." ЕАД оспорва пред съда Акт за прихващане или възстановяване № МДТ-2600-242 в частта, с която е отказано възстановяване на 146 240,45 лв.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-15-3268 от 10.06.2013 г. и Заповед № РД-15-1261 от 05.02.2015 г., с които издателят на Акта за прихващане или възстановяване № МДТ-2600-242 е назначен на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" и Заповед № РД-09-3971 от 21.10.2008 г. на кмета на общината, с която служителите, заемащи длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" са определени да упражняват правомощия на орган по приходите.

1. По делото "Е. Б." ЕАД представя пълномощно за Адвокатско дружество "Йорданов, Вълков и партньори" и за адв. Х. М., както и фактура № 484 от 05.10.2015 г., издадена от дружеството и с изпълнител "Адвокатско дружество Йорданов, Вълков и партньори" за сумата от 5 760,00 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 6874/2015 г. и заверка на банковата сметка на дружеството.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Съдът приема, че "органът по приходите не е следвало да преразглежда отново въпроса за подлежащите на възстановяване суми, а да изпълни указаното му от съда: да издаде АПВ за възстановяване на сумите, претендирани от дружеството в позиции 1 - 4 и 7 от искането за възстановяване от 19.07.12 г. " Органът не е спазил дадените му от съда с Решение № 8161 указания по тълкуването и прилагането на закона, като съдът приема, че с Решение № 8161 съдът се е произнесъл по целия предмет на искането за възстановяване от 19.07.2012 г., в т. ч. по т. 7.

В нарушение на процесуалните правила органът е направил "нова преценка на подлежащите на възстановяване суми" и в нарушение на материалния закон е приел, че е изтекла погасителна давност. Органът не е съобразил посоченото в съдебните решения, че основанието за възстановяване на процесните суми е възникнало на 26.10.2011 г. с отмяната на Данъчния ревизионен акт № 71.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на Акта за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 в обжалваната част и го отменя като връща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в т. ч. за възстановяване на сумата от 146 240,45 лв.

С решението съдът приема, че по делото "Е. Б." ЕАД не е представило доказателства за договорено възнаграждение, а само за изплатено. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) размерът на хонорара се уговаря с договора за правна помощ. Непредставянето на такъв договор прави искането за разноски недоказано, поради което не присъжда исканите разноски за адвокатско възнаграждение.

На 10.05.2016 г., с Определение № 2669, съдът оставя без уважение искането на "Е. Б." ЕАД за изменение на Решение № 2240 в частта за разноските, защото представената фактура и банково извлечение доказват плащането на адвокатско възнаграждение, но не заместват договора за правна помощ.

На 15.04.2016 г. "Е. Б." ЕАД подава молба за допълване на Решение № 2240 досежно връщането на преписката на органа, определянето на срок за произнасяне и произнасяне по възражението за нищожност на Акта за прихващане или възстановяване.

На 30.05.2016 г., с Решение № 3652, съдът допълва Решение № 2240 като постановява връщане на преписката на органа и определя 30-дневен срок за произнасяне и приема за неоснователно възражението за липса на нарочен диспозитив по възражението за нищожност на Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242. Допълнителното решение не е обжалвано от кмета на Столична община.

V. По съществото на спора:

1. По обжалването на Решение № 2240:

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на тези твърдения. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт.

С обжалваното съдебно решение съдът отменя Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 в обжалваната част, защото приема, че е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Конкретно нарушени правни норми съдът не сочи, но от мотивите му следва, че оспореният акт за прихващане или възстановяване в обжалваната част е постановен в нарушение на чл. 160, ал. 3 ДОПК.

Преди да обсъди доводите на касатора съдът счита за необходимо да посочи следното:

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1 и 6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК и на компетентността на органите по чл. 4 и 9б ЗМДТ, обосновава правомощие на органа по приходите в общинската администрация да извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни данъци и местни такси.

За да възникне за едно задължено лице право на възстановяване на платени суми за задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци е необходимо да е надлежно установено, че задължението, за което е извършено плащането, не съществува. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такси за битови отпадъци възникват при различен фактически състав, но тогава, когато тези задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, тяхното изменение може да стане само при наличието на някои от лимитативно предвидените предпоставки на чл. 133, ал. 2 ДОПК.

Разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ДОПК е аналогична по съдържание на чл. 115, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК, отм.). Тогава, когато не са налице предпоставките на чл. 133, ал. 2 ДОПК, съответно чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.), задължението за данък и за такса не може да бъде изменено, т. е. органът не може да увеличи размера на задължението дори и да са налице материалноправните предпоставки за дължимост на данъка и на таксата.

Изключително сложната фактическа обстановка, предхождаща издаването на оспорения Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 от 09.03.2015 г., налага, за да се прецени правилни ли са изводите на съда за постановяване на оспорения акт в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила да се установи с какъв акт са установени задълженията на "Е. Б." ЕАД за данък и за такса, какво точно е отменил съдът със своите решения и какви са мотивите на органа за отказ от възстановяване на сумата от 146 240,45 лв.

От доказателствата по делото е видно, че задълженията на "Е. Б." ЕАД за местни данъци и такси за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г. са били предмет на определяне чрез влезли в сила данъчни ревизионни актове № 223 от 19.08.2003 г и № 64 от 05.05.2005 г. Междувременно, на 30.07.2004 г., т. е. след влизане в сила на първия данъчен ревизионен акт, орган по приходите, с Протокол № 141, определя допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 53 130,11 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 320 131,82 лв. Съгласно действащата към процесния период разпоредба на чл. 101 ДПК (отм.) протокол се съставя за действия, за които кодексът не изисква съставяне или издаване на специален акт, но протоколът безспорно е акт на орган на данъчната администрация.

Без да се анализира законосъобразността на Протокол № 141, защото не е предмет на настоящото производство, следва само да се посочи, че съгласно чл. 58, ал. 1 ДПК (отм.) в случаите на чл. 53, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.), т. е. когато данъчният субект е задължен със закон да декларира обстоятелствата, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията, данъчният орган определя размера на задължението. А съгласно чл. 60, ал. 1 ДПК (отм.) данъчният орган изпраща на данъчния субект съобщение за данъчното задължение, което има силата на данъчен акт.

При така действащата нормативна уредба към процесния период и при отчитане на релевантните факти - влязъл в сила данъчен ревизионен акт и протокол за определяне на задължения, с Акт за възлагане на данъчна ревизия № 71 от 30.08.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция, гр. С., издаден на основание чл. 116, ал. 1 във вр. с чл. 115, ал. 2, т. 1 и 4 ДПК (отм.), на "Е. Б." ЕАД е извършена данъчна ревизия, резултатите от която са отразени в Данъчен ревизионен акт № 41 от 23.11.2005 г. Ревизията е във връзка с направено искане от дружеството за възстановяване на недължимо внесената, според задълженото лице, такса за битови отпадъци в размер на 320 131,82 лв. и лихва в размер на 111 341,97 лв. С издадения въз основа на тази данъчна ревизия Данъчен ревизионен акт № 41, на "Е. Б." ЕАД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г., като в акта са включени и определените с Протокол № 141 задължения и с оглед и на тях е формиран извод за липса на задължения за възстановяване, на наличие на сума за прихващане в размер на 2 044,13 лв. и за дължимост, извън вече заплатените, на 28 947,07 лв.

Този ревизионен акт, а следователно и установените с него задължения, независимо дали платени или не, е отменен от съда с влязло в сила решение от 29.09.2011 г. по административно дело № 71/2009 г. Отмяната на данъчния ревизионен акт с влязло в сила съдебно решение значи само и единствено недължимост на установените с акта задължения. Неоснователни са доводите на касатора, че отмяната е само на процесуално основание, поради което съдът не се бил произнесъл по дължимостта на задълженията. Отмяната е поради липса на материалноправни предпоставки за изменение на задълженията - съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 115, ал. 1, т. 1 и 4 ДПК (отм.). Това значи, че органът, при твърдяните материалноправни предпоставки, няма правомощие да определя задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци над определените с влезлите в сила ревизионни актове, т. е. актовете № 223 от 19.08.2003 г и № 64 от 05.05.2005 г.

Установената с влязло в сила съдебно решение недължимост на определените с Ревизионен акт № 71 данък и таксата са мотивирали "Е. Б." ЕАД да поиска отново, на 19.07.2012 г., възстановяване на платените недължими задължения ведно със законната лихва за тях до окончателното плащане. При отчитане на влязлото в сила съдебно решение от 29.09.2011 г., Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-476, издаден по повод на искането от 19.07.2012 г. за възстановяване на недължимо платени суми за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци в размер 828 132,64 лв., с който е отказано възстановяването, е отменен от съда с Решение № 8161, като в частта досежно данъка върху недвижимите имоти е оставен с Решение № 558 в сила с оглед на факта, че Данъчният ревизионен акт № 71 не е бил оспорен в тази част и с оглед на това задължението е погасено по давност.

В мотивите на Решение № 8161 и на Решение № 558 изрично е посочено, че с отмяната на Данъчен ревизионен акт № 71, в обжалваната част, определените с него задължения са недължими и следователно подлежат на възстановяване, защото плащането е станало по силата на акт на данъчен орган по смисъла на чл. 38, ал. 2 ДПК (отм.). С оглед на чл. 160, ал. 3 ДОПК даденото в съдебното решение указание по тълкуването и прилагането на закона е задължително за органа, на когото преписката е върната за произнасяне.

Органът, съобразявайки задължителното за него указание за недължимост на установените с Данъчен ревизионен акт № 71 задължения за такса за битови отпадъци с издадения нов Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242, възстановява сума в размер на 677 566,44 лв., но отказва възстановяването на сума в размер на 146 240,65 лв. поради изтекла "абсолютна давност". Сумата е сбор от плащания, извършени на 01.06.2001 г., 20.06.2001 г., 29.07.2003 г. и 27.10.2003 г. и съответните законни лихви за тях.

Погасителната давност е материалноправен институт и спрямо него са приложими правните норми, действали към датата на възникване на публичното вземане. В случая, с оглед на конкретните плащания, това е 2001 г. и 2003 г. Действалата към този момент разпоредба на чл. 140 ДПК (отм.) е идентична с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, всички публични задължения се погасяват, независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочен. В случая задължението не е нито разсрочено, нито е отсрочено. Задълженията за такса за битови отпадъци са платени през 2001 г. и съответно през 2003 г. С оглед на това десетгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2002 г. и от 01.01.2004 г., което значи, че изтича на 31.12.2011 г. и на 31.12.2013 г.

Към датата на подаване на искането за възстановяване - 19.07.2012 г., десетгодишният давностен срок за задължението, платено 2001 г., е изтекъл. С оглед на това изводът на съда за неправилно прилагане на материалния закон досежно исканата за възстановяване сума от 50 635,24 лв. (25 939,25 лв. и 24 696,00 лв. главници за таксата) и 68 682,99 лв. претендираната законна лихва за върху тази сума е неправилен. Органът правилно е отказал да извърши възстановяване на платената сума от 50 635,24 лв. и съответната лихва за забава за нея, тъй като е налице изтекла абсолютна погасителна давност.

Що се отнася до сумата от 13 277,21 лв. (586,29 лв. и 12 690,92 лв. главница за таксата) и претендираната за нея законна лихва от 13 645,01 лв. към датата на подаване на искането за възстановяване - 19.07.2012 г., 10-годишният давностен срок не е изтекъл, но той е изтекъл в рамките на административното производство по искането за възстановяване на недължимо платените суми от 19.07.2012 г. Следва да се посочи, че административното производство по искането за възстановяване е започнало на 19.07.2012 г. и фактически все още не е приключило, защото първият акт за отказ за възстановяване е отменен от съда, а вторият е предмет на настоящото съдебно производство. Абсолютната давност е факт, който всеки орган, ръководещ съответното административно производство, следва да отчита към датата на постановяване на акта си. В случая към датата на постановяване на оспорения Акт за възстановяване или прихващане № МДТ-2600-242 по отношение на задължението, платено през 2003 г., е налице изтекла 10-годишна погасителна давност.

С оглед на това и в тази част оспореният Акт за възстановяване и прихващане е правилен и съдът неправилно го е отменил.

С оглед на мотивите на съда следва да се посочи разликата между началния момент на давностния срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК и началото на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Началото на срока за подаване на искането за възстановяване е 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяването. Основанието за възстановяването е отмяната на Данъчен ревизионен акт № 71. Актът е отменен с влязлото на 26.10.2011 г. решение по административно дело № 71/2009 г. Следователно, петгодишният срок за подаване на искането за възстановяване започва да тече от 01.01.2012 г. Този срок безспорно е спазен, защото искането е подадено на 19.07.2012 г. Но давностният срок за погасяване на задължението започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено публичното задължение, т. е. 01.01.2002 г. и 01.01.2004 г. С оглед на това неправилен е изводът на съда за приложимост на началния момент на срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК към началния момент на погасителната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Наред с това въпросът за погасителната давност не е бил предмет на отменителното съдебно решение.

Видно от изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 е неправилен. Органът правилно е отказал да възстанови сумата от 146 240,45 лв., представляваща платена през 2001 г. главница за такса за битови отпадъци в размер на 50 635,24 лв. и лихви за нея в размер на 68 682,99 лв., и платена през 2003 г. главница за такса за битови отпадъци в размер на 13 277,21 лв. и законната лихва за нея от 13 645,01 лв. С оглед на това съдът следва да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли оспорването на "Е. Б." ЕАД.

Постановеното с допълнителното решение връщане не е обжалвано и е влязло в сила, но доколкото то няма самостоятелно значение извън обжалваното Решение № 2240 не би могло да бъде изпълнено.

1. По законосъобразността на Определение № 2669:

С Определение № 2669 съдът оставя без уважение искането на "Е. Б." за изменение на решението в частта за разноските поради липсата на договор за правна защита.

Липсата на представен по делото писмен договор за правна помощ, в който да е договорено адвокатското възнаграждение, при надлежно доказано упълномощаване и доказани направени от страната разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение не е основание за отказ от тяхното изплащане. Писмената форма на договора за правна помощ не е условие за неговата валидност. Договорът за правна помощ може да бъде и устен. По своята правна същност той е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, който не изисква задължително писмена форма, а такава не изисква и специалният Закон за адвокатурата. За целите на възлагането на разноски е достатъчно да се установи наличието на облигационна връзка между пълномощника и упълномощителя и фактически извършените разходи.

От доказателствата по делото е безспорно, че "Е. Б." ЕАД е упълномощило адв. Х. М. да го представлява по административно дело № 6874/2015 г. на Административен съд, С. град, както и че е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 760 лв. и 50,00 лв. държавна такса. Същите първоинстанционният съд е следвало да присъди на дружеството в пълен размер. Като е отказал да присъди разноски съдът е постановил незаконосъобразно определение.

Но с оглед на отмяната на съдебното решение на отмяна подлежи и решението в частта за разноските. С оглед на изхода от спора на "Е. Б." ЕАД не се следват разноски както за първата, така и за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд