Определение № 699 от 27.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1402/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рентекс” ЕООД, [населено място], срещу определение №387 от 01.06.2023г. по ч.т.д. №833/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №3077 от 04.12.2022г. по ч.гр.д. №3339/2022г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд. Излага доводи, че ГПК не предвижда едноинстанционни производства, но въпреки това съставът на ВКС е приел, че определение за отмяна на обезпечението не може да се обжалва от молителя. Ответникът по частната жалба „Формула 2” ЕООД, [населено място], моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, ІІ т. о., е образувано по частна касационна жалба на „Рентекс” ЕООД, [населено място], срещу определение №3077 от 04.12.2022г. по ч.гр.д. №3339/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определението от 02.09.2022г. по ч.гр.д. №9284/2022г. на СГС за допускане на обезпечение по реда на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК на бъдещ осъдителен иск на „Рентекс” ЕООД, [населено място], срещу „Формула 2” ЕООД, [населено място] за сумата от 60 000 лева, при определена на основание чл.391 ал.2 от ГПК парична гаранция в размер на 6 000 лева, вносими от „Рентекс” ЕООД, [населено място]. С определението, предмет на обжалване, съставът на Върховния касационен съд, IІ т. о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на „Рентекс” ЕООД, [населено място], като е е приел, че извън хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 от ГПК, съдебните актове постановени в производство по чл.390 от ГПК за обезпечение на бъдещ иск, подлежат на двуинстанционен контрол. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, IІ т. о., е оставил без разглеждане подадената от Рентекс” ЕООД, [населено място], частна касационна жалба. Обжалваният съдебен акт не е от категорията определения, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Императивната норма на чл.396 ал.2 изр.3 от ГПК предвижда такава обжалваемост само в хипотеза на обезпечение, допуснато за първи път в производството пред въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай. В настоящата хипотеза обезпечителната мярка е допусната от първоинстанционния съд, което определя конкретното производство по чл.390 от ГПК като двуинстанционно, независимо от това дали въззивният съд е потвърдил или отменил допуснатото обезпечение. Поради това и производството по молбата за обезпечение на „Рентекс” ЕООД, [населено място], като двуинстанционно е приключило с постановяване на определението от САС, което не подлежи на касационно обжалване, както законосъобразно е приел съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК