Определение № 9591 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2026 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби – първата на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, а втората на Министерството на Земеделието и храните, и двете насочени срещу Определение № 8375 от 08.07.2026г., постановено по адм. дело № 2288/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е било изменено Решение № 6013/ 22.05.2026 г. по адм.д. № 2288/ 2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, единствено в частта му за присъдените на ДФЗ разноски, като бил осъден "Сател БГ" ЕООД, ЕИК 825401133, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на общо 16 452,54 евро за всички инстанции. От страна на ДФЗ се излагат доводи за неправилност на същото, поради достигане до необоснован извод за прекомерност на сторените от частният жалбоподател разноски. Размерът им бива обоснован със значителния материален интерес, който обосновавал минимален по Наредба №1 за възнаграждението за адвокатска работа не по-малък от 17 716,46 евро без ДДС за една инстанция, докато за трите разглеждания по съществото на спора била заплатена общо сума дори не достигаща този праг, която сочела на явната несправедливост на присъденото. Позовава се и на решение на СЕС по дело С-438/2022г., като разяснява, че съдът не е обвързан от такаприетите с наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение, но следва да взема предвид фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това е отбелязано и обстоятелството, че макар да представлява по естеството си второ по ред разглеждане на спора по същество, процесуалният представител на ДФЗ е реализирал в пълен обем процесуалните си задължения, като е депозирал нов отговор на искова молба, участвал е многократно в о.с.з., ангажирал е събирането на допълнителни доказателства, като междувременно са били увеличени и минималните размери за възнагражденията за адвокатска работа по Наредба №1 за възнаграждението за адвокатска работа. В обобщение се иска отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне жалбата на ищеца за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Жалбата на Министерството на земеделието и храните е с почти идентично съдържание и изразява недоволство от присъдения в полза на ДФЗ редуциран размер на адвокатското възнаграждение с изложени подобни аргументи и идентично искане. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което е поискано да бъде отменено, като бъде отхвърлено ищцовото искане за изменение в частта за разноските. Възражение против жалбата е депозирано от страна на ищеца в главното производство Сател БГ ЕООД от процесуалният представител на дружеството, който счита жалбата на Министерството на земеделието и храните за недопустима предвид обстоятелството, че оспореното определение засяга пряко единствено правата на ДФЗ като самостоятелно юридическо лице и страна по делото. Що се отнася до частната жалба на ДФЗ, същата е оспорена като неоснователна, като е обяснено, че за дори по-голям обем от работа при първоначалното разглеждане на спора пред двете съдебни инстанции съдът е проявил идентичен подход и е присъждал идентична сума за инстанция, която съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема от фактически и правни действия, извършени от процесуалните представители, т.е. в обобщение страната счита атакуваното определение за правилно и обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Частната жалба на Министерството на земеделието и храните е подадена от активно легитимирана страна в главното производство, отговаря от формална страна на изискванията на чл. 231, вр. чл. 212 и чл. 213 АПК, и е депозирана в нормативноустановения срок за обжалване. Въпреки това е насочена срещу съдебен акт, който не засяга директно нейни права и интереси, поради което жалбата на Министерството против Определение № 8375/08.07.2026 г. по адм. д. № 2288/2025 г. по описа на АС-Пловдив следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено. За разлика от нея, частната жалба на Държавен фонд Земеделие като подадена от активно легитимирана страна, отговаряща на изискванията на чл. 231, вр. чл. 212 и чл. 213 АПК, и е депозирана в нормативноустановения срок за обжалване, срещу съдебен акт, засягащ правата на жалещата страна, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. За да достигне до този извод настоящата инстанция приема доводите на първоинстанционния съд, че адвокатски хонорар в размер на 14 763,71 евро е почти три пъти по-голям от този, заплатен от същата страна за всяка инстанция при предходното разглеждане на спора на две инстанции без това обстоятелство да е надлежно обосновано. Трудът положен при повторното разглеждане на спора не се отличава по обем и сложност от този, извършен при предходното му разглеждане, поради което трикратнозавишеният хонорар действително не отговаря на легитимните цели на отговорността за разноски, както е посочил това първоинстанционният съд и се явява несправедлив и необоснован. От гледна точка на действителната фактическа и правна сложност на делото. Т.е. необосновано оценява положения адвокатски труд по-високо от този, положен при предходното разглеждане на спора. Така по същество първоинстанционният съдебен състав е отчел обстоятелството, че възнаграждението според наредбата се дължи за процесуално представителство, защита и съдействие, без същото да е обвързано от крайния изход по спора и които действия пред всяка от инстанциите са били осъществени в подобен обем. В обобщение на гореизложеното, частната жалба на Министерството на земеделието и храните срещу Определение № 8375 от 08.07.2026г., постановено по адм. дело № 2288/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е било изменено Решение № 6013/ 22.05.2026 г. по адм.д. № 2288/ 2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, единствено в частта му за присъдените на ДФЗ разноски, е процесуално недопустима, като подадена при липса на правен интерес от оспорването и следва да се остави без разглеждане, докато другата – на ДФЗ против същото определение, като неоснователна, обосновава извод за оставяне на съдебния акт в сила, тъй като изложените аргументи не сочат на извод за отмяна на така оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлено искането на ищеца в главното производство за изменение на крайния съдебен акт по адм.д. 2288/2025г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение