Определение № 105 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. И. против решение № 272 от 23.7.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело №288 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, в частта, с която е потвърдено решение №32 от 19.2.2020 г. по гр. д. № 599 по описа за 2019 г. на Беленския районен съд, първи граждански състав, за отхвърляне на предявения от А. Х. И. против И. Н. И. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето И. И. Н..

Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и противоречие с цитираната практика на ВКС по два въпроса:

1. От значение ли е при постановяване на решение по чл.59, ал.9 от СК отношението на бащата към майката и начина, по който я е лишил от възможността да се грижи за детето си?

2. Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителски права върху роденото от брака малолетно дете на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Ответникът по касационната жалба И. Н. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

От сключения между страните брак през 2011 г. е родено на 8.8.2012 г. детето И. И. Н. и след прекратяването на брака с развод с решение № 120 от 6.6.2016 г. по гр. д. № 149 по описа за 2016 г. на Беленския районен съд родителските права са били предоставени на бащата, като е определен режим на лични контакти с майката.

А. И. Х. е поискала да и бъдат предоставени родителските права, позовавайки се на изменения в обстоятелствата. Тези изменения според нея са промяната на местожителството на ответника, който се е преместил да живее в [населено място] заедно с детето в къщата на родителите си, където детето се гледа приоритетно от бабата. Условията там за отглеждането на детето не са били изследвани при развода и не са били съобразени. Освен това бащата работи с ненормирано и продължително работно време и няма възможност лично да отглежда и възпитава детето. На детето му предстои записване в първи клас, а в селото има само основно училище, няма възможности за извънкласни занимания или развиване по интереси, няма и здравно заведение. Бащата води разгулен и неморален начин на живот, често участва и прави събирания вкъщи, на които се консумира голямо количество алкохол, танцуват се неприлични танци, водят се неприлични разговори, на които детето присъства като свидетел. Бащата и неговото семейство създават предпоставки за родителско отчуждение спрямо нея. Изложила е и съображения, че ако родителските права и бъдат предоставени, детето ще живее в семейното жилище при подходящи условия за неговото отглеждане. Тя работи, но разполага и с достатъчно свободно време, за да се грижи за детето, а в местожителството и има начално, основно и средни училища, както и здравно заведение.

В своя отговор бащата е посочил, че ищцата не живее в бившето семейно жилище, а при родителите си, където няма подходящи условия за отглеждане на детето. Изтъкнал е, че тя получава минимално трудово възнаграждение от 560 лв., което не е достатъчно за издръжка на детето. На свой ред той има достатъчно добри доходи и се ползва с подкрепата на родителите си за отглеждането на детето, което вече е записано за първи клас в местното училище.

Беленският районен съд е отказал да възложи родителските права на майката, тъй като е заключил, че няма съществено изменение на обстоятелствата, налагащо такава промяна в интерес на детето. Приел е за неустановено по делото, че бащата е възпрепятствал контактите на майката с детето с цел да го отчужди от нея, че е злоупотребявал с режима на детето при събирания вкъщи. Посочил е, че условията на живот при бащата са много добри и за детето е обособена детска стая, бащата има три пъти по-голям среден доход от майката, която получава минималната работна заплата за страната.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки неговите правни изводи. След като е обсъдил подробно приетите по делото доказателства, е приел, че не се установява бащата да създава пречки за осъществяване на личните отношения с другия родител. Причината за отчуждението не е активно отчуждаващо поведение на отглеждащия родител, а е в начина, по който се е развила семейната ситуация и най-вече конфликтните отношения между родителите.

Не се установява противоречие между мотивите на въззивния съд и практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 334 от 6.1.2016 г. по гр.д. № 2202/2015 г. на IV ГО, № 267 от 23.09.2015 г. по гр.д. № 7140/2014 г. на IV ГО и № 64 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на IV ГО по първия въпрос на касатора. В тази практика е прието, че неизпълнението от страна на бащата на задължението да осигури лични контакти с майката трябва да се оцени негативно при преценката на кого да бъдат предоставени родителски права. В случая обаче такова неизпълнение не се установява по делото. От социалния доклад, от изявлението на пълномощника на ищцата в съдебно заседание на 15.10.2019 г. и от показанията на свидетелката М. Ю. е видно, че личните контакти на детето с майката се осъществяват. Заинтересованата свидетелка сочи само един единствен случай, при който бащата е поискал от майката да плати издръжката, за да види детето, но след жалба в полицията е изпълнил задължението си. Не е доказано и твърдението на ищцата, че ответникът е заблудил нейната майка да получава книжата по бракоразводното дело и по този начин я е лишил от участие в процеса и съответно от възможност да получи родителските права. Следователно няма установено поведение на бащата, което да се приеме за негативно при преценка на родителския му капацитет.

Практиката на ВКС по втория въпрос на касатора изисква от съда да извърши цялостна и комплексна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за предоставяне на родителските права, като се ръководи от най-добрия интерес на детето. При искане за промяна на мерките относно упражняване на родителските права трябва да има съществено изменение на обстоятелствата, които подробно са посочени в раздел V на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. В случая ищцата се е позовала на влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, подобряване условията на живот при нея, отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и водене на неморален начин на живот от страна на ответника, който се отразява на възпитанието на детето. Нито едно от тези обстоятелства не е било доказано по делото и затова комплексната преценка на съда не би могла да бъде различна и да доведе до предоставяне на родителските права на А. Х. И..

Според касатора изложените доводи за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС обосновават и очевидната му неправилност. Тъй като се установи, че дадените от въззивния съд разрешения на въпросите на касатора съответстват на практиката на ВКС, обжалваното решение не може да се квалифицира и като очевидно неправилно.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение