Решение № 10314 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2010 г.

Решение № 10314 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Благоевград срещу решение № 819/20.01.2010 г., постановено по адм. дело № 447/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отменен РА № 01-РА/4.03.2009 г., издаден от младши инспектор местни данъци и такси при Община Благоевград за установени задължения в размер на 8 193,55 лв., ведно с лихвите на "Монца" ООД - гр. Благоевград за данък върху недвижими имоти за периода 1.01.2003 г. - 31.10.2008 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод и за оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че правилно ревизията е била извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, като се посочва, че основанието е било по чл. 122, т. 4 ДОПК, тъй като воденото счетоводство на дружеството не дава възможност за установяване основата за данъчното облагане. Касаторът е изложил и доводи, че ревизията е установила декларирани занижени отчетни стойности, а по счетоводни регистри земята е със завишени стойности. Неправилно според касатора съдът е приел, че е нарушен материалния закон при определяне на пазарните стойности на имотите от лицензиран оценител, тъй като разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК изброява изчерпателно методите за определяне на пазарни цени и именно тези методи са използвани. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба "Монца" ООД - гр. Благоевград в писмено възражение я оспорва с доводи, че правилно съдът е приел, че ревизията не е следвало да се извършва по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради липсата на основания за това. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Парапанова, която е представила и писмена защита и е направила искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като правилно съдът е приел, че за провеждане на ревизионно производство по чл. 122 ДОПК е следвало да има нарочна заповед, а такава липсва. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 01-РА/4.03.2009 г. за установени задължения на "Монца" ООД - гр. Благоевград за данък върху недвижими имоти за периода 1.01.2003 г. - 31.10.2008 г. в размер на 8 193,55 лв. и лихви - 2 988,72 лв., Административен съд - гр. Благоевград е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като не е следвало ревизията да се извърши по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. За да направи този си извод съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че дружеството води редовно счетоводство съобразно Закона за счетоводството (ЗСч) и дава възможност за установяване основата за облагане. Липсата на заповед по чл. 122 ДОПК според съда не дава възможност да осъществи контрол за законосъобразност на издадения акт и това е опорочило цялото производство. Съдът е приел за неправилно становището на ревизиращите органи, че дружеството е посочило значително занижени отчетни стойности на притежаваните от него недвижими имоти, които не са актуализирани, поради което не е направена преоценка на ДМА. Съдът е приел въз основа на изслушаната от него съдебно-счетоводна експертиза, която е установила представената счетоводна отчетност, че дава възможност за установяване основата за данъчното облагане, предвид оповестената от дружеството счетоводна политика и в съответствие със ЗСч. Прието е в обжалваното решение, че приетата в ревизионния акт пазарна цена на имотите е довело и до нарушаване на материалния закон. Обяснено е от съда какво представлява пазарната стойност предвид § 1, т. 8 във връзка с т. 10 от ДР на ДОПК и е направен извод, че оценката в ревизионното производство е определила пазарната цена на имотите въз основа на други методи а не по посочените в ДОПК. Обжалваното решение е неправилно. Ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК се възлага, когато е налице едно от предвидените в тази правна норма основания - от т. 1 до т. 7. При започване на ревизията, за да обоснове преминаването към особения ред на ревизия органът по приходите към общината е приел, че в дружеството липсва счетоводство, което да даде възможност за установяване на основата за данъчното облагане. Тази преценка се извършва от ревизиращия орган, като задължението му в такива случаи е да уведоми субекта, че ревизията ще се извърши по този ред съгласно чл. 124, ал. 1 ДОПК и в случая такова уведомяване е направено. Не е необходима изрична заповед на органа, възложил ревизията за преминаване към реда на облагане по чл. 122 ДОПК, както неправилно е приел съда. В този смисъл изводите му, че неиздаването на заповед е опорочило цялото ревизионно производство са незаконосъобразни. Това на практика не е така, тъй като по делото е приложена заповед № 2673-У/9.12.2008 г. на органа възложил ревизията, че последната предвид възникналите обстоятелства преминава по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което и в този смисъл изводите, които е направил съда не кореспондират с доказателствата по делото, въпреки че както се изтъкна по-горе такава изрична заповед не е необходима. За преценката за законосъобразност, извършена от първоинстанционния съд се установи следното: Съдът е констатирал, че при извършване на ревизията е допуснато нарушение на материалния закон, без да го мотивира и да посочва конкретно кои правни норми от ЗМДТ са нарушени. Приетата и изслушана от съда експертиза не е обсъдена в съвкупност с останалите писмени доказателства, съдържащи се по делото. Съдът само е направил извод въз основа на заключението на вещото лице, че дружеството е водило счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч. В същото време експертизата не е обсъдена от съда в частта, в която вещото лице е определило какви са декларираните по чл. 17 ЗМДТ в подадените от дружеството декларации отчетни стойности и тези които фигурират в счетоводните регистри на дружеството. Съдът не е отграничил разликата между "отчетна стойност" и "пазарна стойност" и не са изложени мотиви коя е относимата при определянето на данъка върху недвижимите имоти. В тази връзка неправилно съдът е обсъждал приложимите по ДОПК методи за определяне на пазарните стойности, въпреки че в решението си първоначално е посочил, че основата за облагане за процесния данък е данъчната оценка или отчетната стойност. Като е приел, че ревизията не е следвало да се извършва по реда на чл. 122 ДОПК, съдът не е извършил проверка относно прилагането от органа по приходите на относимите за дружеството обстоятелство по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Това означава, че не всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК е следвало да се обсъждат от органа по приходите, а само тези, които имат отношение към конкретния случай за определянето на данъчната основа за облагане с данък недвижими имоти. Съдът е следвало да укаже на дружеството - жалбоподател, че негова е доказателствената тежест да опровергае констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 4 ДОПК и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства да прецени дали ревизирания субект ги е опровергал. На практика спора между страните се съсредоточава върху размера на отчетната стойност по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, а не за пазарната цена, която е посочена от експертите и в ревизионното и в съдебно производство. Съдът ще следва да отговори и на другия спорен въпрос - дали е следвало след придобиване на недвижимите имоти дружеството да извършва преоценка и на какво основание, тъй като този въпрос е относим към установяване на основата за данъчното облагане. След обсъждане на всички представени и относими към спора доказателства в тяхната съвкупност съдът ще следва да установи правилно ли е извършено облагането на "Монца" ООД или не, като по този начин съобрази налице ли е основанието по чл. 21, ал. 4 ЗМДТ, според който при липса на счетоводни данни данъчната оценка, а в случая това е отчетната стойност по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ се определя от служител на общинската администрация. Това е така, тъй като в случая органът по приходите макар да се е позовал на извършване на ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК е приел именно това: че в дружеството липсват счетоводни данни, от които да се установи основата за облагане на данъка върху недвижимите имоти, което е основанието по чл. 21, ал. 4 ЗМДТ. Съдът следва да има предвид и установеното от съдебната практика, което е в съответствие и със закона, че при наличие на счетоводни данни за отчетната стойност, разпоредбата на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ е неприложима. Съдът предвид дадените указания на настоящата съдебна инстанция следва да определи действителната отчетна стойност на недвижимите имоти, което е основата за облагане с данък върху недвижимите имоти, тъй като и в експертизата на ревизията и в експертизата на вещото лице в съдебното производство са посочени пазарни стойности, които са неотносими при определяне на данъка върху недвижимите имоти. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в настоящето решение. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК за разноските по делото ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,