Определение № 6344 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2026 г.

Образувано е по частна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адвокат Л. В. Дилова, срещу определение № 16316/28.04.2026 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 784/2026 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба с вх.№ 562/09.01.2026 г., с която е оспорено решение № 2922/02.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), с което е отнет хуманитарния статут, предоставен на А. А. М. с решение № 10901/04.07.2023 г. на председателя на ДАБ – МС и е прекратено производството по делото, образувано пред АССГ. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Релевирани са твърдения, че в случая не са били налице условията за приложение на правилото на чл. 76, ал. 5 от ЗУБ. Ответникът – председателят на ДАБ – МС не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в частната жалба оплаквания, във връзка с доказателствата по делото намира същата за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Съдът в мотивите си, след обсъждане на фактите във връзка с уведомяването за оспорения акт, е приел, че жалбата е просрочена и като такава се явява недопустима. С оглед на това жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Според съда оспореното решение на председателя на ДАБ е изпратено със съобщение с обратна разписка на адреса, посочен от лицето, което е върнато поради невъзможност за връчването му на този адрес, видно от приложеното по делото съобщение в цялост с № УП-25288/15.04.2024 г. Съдът е преценил като просрочена жалбата, с която е сезиран, приемайки, че жалбоподателят е уведомен за обжалваното решение по реда на чл. 76, ал. 5 ЗУБ, който предвижда, че при връщане на съобщението с обратната разписка в ДАБ поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. Съдът е приел, че датата на която жалбоподателят е уведомен за решението на ДАБ е 16.05.2025 г., поради което указаният в решението 14-дневен срок за обжалването му към 09.01.2026 г. е изтекъл. Определението е неправилно. Регламентираният начин за връчване на решенията на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в чл. 76, ал. 1 ЗУБ е водещ и изчерпването му е предпоставка за съобщаване на решението с обратна разписка, т. е. изчерпването на първия способ – лично съобщаване, обуславя приложението на втория способ. В алинея 3 е предвидено, че ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка. Двата способа не са поставени в отношение на алтернативност и административният орган няма право на избор кой от тях да предпочете. За да се премине към втория способ, по делото следва да се удостовери, че първият е обективно неприложим. В разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 законодателят урежда последиците от приложението на втория способ, но те настъпват само ако същият е приложен редовно, т. е. след изчерпване на възможностите за лично съобщаване и надлежното удостоверяване на това обстоятелство. Обжалваното решение на решаващия орган при ДАБ е издадено на 02.04.2025 г. В самото решение е отбелязано „счита се връчено на 16.05.2025 г.“ Тази дата е приета след получаването от административния орган на известието за доставяне на 14.05.2025 г., която дата е видна от печата на ДАБ, положен върху известието за доставяне (обратната разписка). Изпращането на решението на ДАБ чрез писмо с обратна разписка в конкретния случай е било незаконосъобразно, тъй като към датата на изпращането му не е бил изтекъл 14-дневният срок по чл. 76, ал. 3 ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба: „Чл. 76.