Определение № 579 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2196/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Р. срещу определение № 292/26.07.2022г. по в.гр.д. № 124/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита във връзка с обжалване на решение № 68/17.05.2022г. по в.гр.д. № 124/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. В частната касационна жалба се излагат съображения, че според подписаната от частната жалбоподателка декларация за материално и гражданско състояние, тя не притежава недвижими имоти, МПС, няма участие в търговски дружества и няма влогове. Освен това търпи непрекъснати материални затруднения във връзка с осигуряване издръжката на студент, непрекъснато повишаващия се стандарт на живот, летния сезон и организираните почивки. Делото се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, налагащо ползването на квалифицирана помощ, а и необходимостта от приподписване на касационната жалба също обуславя извод за задължителност на участието на адвокат, чието възнаграждение е непосилно за страната. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата й по чл.95 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на осн. чл.95, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Производството по в.гр.д. № 124/2022г. на ПАС е приключило с решение, с което е след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260974/08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 180/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с. е постановено друго за осъждане на М. К. Р. да заплати на Кооперация „Д.–Д“ сумата 26 548,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени на трети лица обезщетения за претърпени от тях вреди от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ и причинени от М. Р. на кооперацията в качеството на неин председател, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019 г. - до окончателното й изплащане, както и 2 129,00 лв. разноски в производството по делото; е отхвърлен предявеният от М. К. Р. срещу „Авио дизайн“ЕООД обратен иск за заплащане на сумата 26 548,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от Кооперация „“Д.-Д“ на трети лица обезщетения за претърпени от тях вреди от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“, причинени виновно от „Авио дизайн“ ЕООД, за които отговаря М. К. Р., от която кооперацията претендира тази сума. С молба от 05.07.2022г. М. Р. е поискала от ПАС на осн. чл.95 ГПК предоставяне на правна помощ за обжалване на въззивното решение. С разпореждане № 509/07.07.2022г. на съдията-докладчик е указано на молителката да представи доказателства за доходите си и тези на семейството й – декларация за имуществено състояние, доказателства за семейно положение, за здравословно състояние, трудова заетост и пр. В дадения срок М. Р. е представила декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че същата е на 46г. Получава брутен месечен доход от 1426,28 лв. от заплата. Съпругът й получава месечен доход от 2340,80 лв. Двамата с него осигуряват издръжката на сина си, който е студент. Тя и съпругът й нямат недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и влогове в банки. И двамата съпрузи нямат заболявания, които да налагат постоянни разходи. С оглед на така установеното ПАС е направил заключение, че молителката е в трудоспособна възраст, тя и съпругът й получават от трудово възнаграждение доход в общ размер на 3 767 лв., който е над минималния за страната. От брака няма ненавършило пълнолетие дете. Не се доказва необходимостта от други необходими разходи извън обичайните. Съобразено е и минималното възнаграждение за процесуално представителство при цена на иск от 26 548,44лв., а именно – 1 236лв., който е във финансовите възможности на страната да бъде понесен. Частната жалба е неоснователна. Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. Правна помощ под формата на процесуално представителство /чл.23, ал.2 от ЗПП/ се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл.23, ал.3 ЗПП/. При установеното от подадената декларация гражданско и материално състояние на молителката настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.23 ал.3 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ, доколкото същата разполага със средства за осигуряване на процесуалното си представителство във връзка с подаване на касационна жалба. Предвидената в ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото ѝ състояние. В случая правилно е прието, че жалбоподателката е в състояние сам да организира защита си по касационна жалба - предвид работоспособната й възраст; размера на общо получаваните доходи в семейството; липсата на непълнолетно дете, което задължително следва да издържат родителите; липсата на хронични заболявания. Семейните летни почивки не са задължителни разходи, които следва да бъдат обезпечени. Съобразява се и етапа на съдопроизводството, за който се иска предоставяне на правна помощ и съдържанието на същата– касае се до подаване на касационна жалба пред ВКС, т.е. само за една инстанция. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди. Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение