Определение № 749 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 604/2012 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК. С определение № 2165 от 26.05.2012 г. по ч. гр.д. № 1934/2012 г. на Варненски окръжен съд е оставено без разглеждане като недопустимо производството по частна жалба вх. № 1422 от 04.06.2012 г. подадена от К. Д. Д. със съдебен адрес в [населено място] против разпореждане № 23027 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 6356/2012 г. на Варненски районен съд. Частна жалба против определението на въззивния съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. Д. Д.. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Обжалваният акт, постановен от въззивен съд, прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд. Разгледана по същество жалбата е основателна. С молба вх. № 12066 от 15.05.2012 г., К. Д. Д. е поискал да бъде издадена заповед по чл. 5 ЗЗДН спрямо бившата му съпруга Д. П. А. поради твърдения за извършени от ответницата неправомерни действия на 13.04.2012 г.;14.04.2012 г. и 15.04.2012 г. С разпореждане № 23027 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 6356/2012 г., Варненски районен съд е указал на молителя да изложи конкретните обстоятелства за извършените от ответницата фактически действия на 15.04.2012 г., приемайки, че само датата 15.04.2012 г. е в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН. Разпореждането на първоинстанционния съд е обжалвано с частна жалба вх. № 1422 от 04.06.2012 г., подадена от К. Д. Д., оставена без разглеждане с определение № 2165 от 26.05.2012 г. по ч. гр.д. № 1934/2012 г. на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане не попада в категорията актове, подлежащи на самостоятелно обжалване. Определението е незаконосъобразно. С разпореждане № 23027 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 6356/2012 г., Варненски районен съд, макар и без изричен диспозитив е прекратил производството по делото по отношение на твърдяното домашно насилие на дати 13.04.2012 г. и 14.04.2012 г., приемайки, че в тази и част молбата за защита е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 ЗЗСДН. По правната си същност разпореждането на първоинстанционния съд е преграждащо по-нататъшното развитие на делото в тази му част, поради което подлежи на въззивно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на процесуалния въпрос относно допустимостта на молбата за защита срещу домашно насилие на 13.04.2012 г. и 14.04.2012 г. предвид представените към частната жалба доказателства за изпращането и чрез пощата. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение