Определение № 10822 от 08.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Баташки, против Определение № 1142 от 22.08.2023г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 406/2023г., с което е отхвърлено повторно отправено искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед № 621 от 21.04.2023г. на Кмета на община Септември, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ е забранен достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Сградно водопроводно отклонение за минерална вода с електрическа водна помпа, електрически кабел и електрическо табло, захранващо с минерална вода обект “Баня”, находящ се в УПИ I - СПА център, кв. 9, по плана на Варварски минерални бани, община Септември, област Пазарджик, от стоманобетонов резервоар за минерална вода, находящ се в УПИ VI - зеленина, в кв. 9 по плана на Варварски минерални бани, община Септември, област Пазарджик”, ползван от "Варварски минерални бани“ ЕООД. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда, че представените доказателства не навеждат на извод за настъпили нови обстоятелства, които да обосноват вероятност от настъпване на значителна или труднопоправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. Посочва, че откритата процедура по възлагане на обществена поръчка за прекъсване на сградното водопроводно отклонение, предмет на заповедта, е именно такова ново обстоятелства, тъй като заповедта е за забрана на достъпа до сградното водопроводно отклонение, а не до прекъсването му. Посочва и че от евентуалното прекъсване на сградното водопроводно отклонение за него ще настъпят репутационни вреди, тъй като ще спре работа стопанисваната от дружеството минерална баня, работеща от повече от 50 години, както и че назначените 4 лица, работещи в банята, ще останат без работа, включително семействата им без доходи, както и че дружеството ще загуби клиенти. Посочва и че предвид идващия зимен сезон с прекъсване на водопроводното отклонение ще се стигне до замръзване на инсталациите в банята и водопроводите, от което също ще последват значителни вреди за дружеството. Твърди и че предвид, че се касае за тълпим обект, то с прекъсването също ще се нанесат вреди. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Ответникът Кметът на община Септември с две писмени становища, едното от юрк. Чавдарова, а другото от адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски по договор за правна помощ с адв. Иванов, както и в двете становища се прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуален представител на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че съгласно чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК предварителното изпълнение, включително допуснатото по силата на закона такова, може да бъде спряно от съда при всяко положение на делото при установяване на възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди, но само при настъпване на нови обстоятелства. Посочил е, че с определение № 7811 от 13.07.2023г. по адм.д. № 6702/2023г. по описа на ВАС е отменено определение № 594 от 27.04.2023г. по адм.д. № 406/2023г. на АС – гр. Пазарджик и е постановен акт по същество, с който е отхвърлено искането на „Варварски минерални бани“ ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 621 от 21.04.2023г. на Кмета на община Септември. Съдът е приел, че твърдяните в повторното искане за спиране обстоятелства, а именно, че при прекъсване на захранването на банята с минерална вода ще бъдат претърпени значителни и труднопоравими вреди, тъй като има направени резервации за цялата баня с провеждане на две традиционния сватби, настъпването на предстоящата зима и последиците от понижаване на температурите за водопровода и освобождаването от работа на 4 – мата служители, не са нови обстоятелства, тъй като са били твърдяни и при предходното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, което е било отхвърлено с влезнал в сила съдебен акт. Приел е, че единственото ново обстоятелство от твърдяните такива е предприемането на конкретни действия от страна на административния орган по изпълнението на заповед № 621 от 21.04.2023г. с откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка за извършване на технически действия по изпълнение на заповедта. Приел е обаче, че действията по възлагане на обществена поръчка и за определяне на изпълнител за фактическото извършване на разпоредените действия, е действие относимо към изпълнението на административния акт. Приел е, че предприетите действия но изпълнение на административния акт въз основа на потвърденото предварително изпълнение не може да се приеме, че са нови обстоятелства по смисъла на чл. 166 АПК. Посочил е, че всички останали факти са били вече заявени при първоначалното искане за спиране, по което и двете съдебни инстанции са се произнесли, като е било отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение с определение № 7811 от 13.07.2023г. по адм.д. № 6702/2023г. по описа на ВАС. По тези съображения е приел, че не са налице нови обстоятелства и е отхвърлил повторно направеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Правилно в тази връзка съдът е приел, че се касае за предварително изпълнение допуснато по силата на самия закон, поради и което в съответствие със закона е определил, че основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". Правилно съдът е приел обаче, че съгласно чл. 166 ал. 2 АПК искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, включително в хипотезата на чл. 166 ал. 4 АПК при допуснато такова по силата на закона, може да се иска при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, но спиране може да бъде допуснато само и единствено въз основа на нови обстоятелства. В случая в съответствие с доказателствата съдът е посочил, че е отправено повторно искане за спиране, като е налице предходно произнасяне с определение на ВАС по адм.д. № 6702/2023г., с което е било отхвърлено искането за спиране. В тази връзка в съответствие с правните норми първоинстанционния съд е приел, че спиране може да бъде постановено само при обосноваване на настъпването на значителна или труднопорвами вреда, но само въз основа на нови обстоятелства. В случая в определение № 7811 от 13.07.2023г. по адм.д. № 6702/2023г. ВАС се е произнесъл по искането за спиране по твърдяна възможност от жалбоподателя да настъпят значителни и труднопоравими вреди от това, че стопанисвания от дружеството обект е баня, захранвана с минерална вода, като прекъсването на работата на водопроводното отклонение може да доведе до замръзване и повреждане на съоръженията в случаите на ниски температури, както и по това, че от спирането на туристическия поток ще доведе и до престой, незаплащане на възнаграждения и дори до необходимост от прекратяване на трудовите правоотношения с всичките четирима служители и работници в обществената баня. В определението на ВАС е посочено, че по тези наведени неблагоприятни икономически последици за дружеството, касаещи оставане без работа на 4 души, неиндивидуализирани репутационни щети от затваряне на обекта, евентуално замръзване на сградното водопроводно отклонение, не обосновават извод за възможността за настъпване на твърдените "материални и репутационни щети", които да бъдат преценени като значителни или трудно поправими вреди по чл. 166, ал. 2 АПК. Видно от изложеното е правилен извода на първоинстанционния съд, че така наведените и по настоящото искане за спиране аргументи, не са нови обстоятелства, а напротив са такива, по които вече е налице произнасяне от съда. Представените доказателства за наемане на банята и заплатени два депозита от 20.08.2023г. и 18.08.2023г. не са на значителна стойност, освен това същите са приети след влизане в сила на определението от 13.07.2023г. за отхвърляне на искането за спиране на допуснато предварително изпълнение и съответно при знание на жалбоподателя, че има вероятност да не изпълни поетото задължение. Правилен е извода на съда, че единственото обстоятелство, което може да бъде преценено като ново е твърдението за извършени действия от административния орган по изпълнение на заповедта, а именно откриването на процедура по възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване на техническите действия по изпълнението с прекъсване на водопроводното отклонение. Правилен е извода на съда, че така наведеното обстоятелство не е от категорията на такива, които да обосноват обстоятелствата по чл. 166 ал. 2 АПК. Правилен е извода на съда, че се касае за правно действие на административния орган по изпълнението на заповедта, което е разписано в АПК и не представлява нов факт или обстоятелство, от категорията на визираните в чл. 166 АПК. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, което обаче на основание чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде присъдено в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като ответника е административен орган и е представен писмен отговор от юрисконсулт, а представения след това втори отговор от адвокат отново като представител на административния орган и претендираните с него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., не следва да бъде уважено, след като вече е осъществено представителство с подаден отговор от юрисконсулт на общината, а е недопустимо присъждането на разноски два пъти за едно и също нещо. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,