Определение № 679 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 498/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на И. А. Г., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 16 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1104/ 2009 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Самоковски районен съд по гр.д.№ 24/ 2006 г., като по този начин са уважени предявените от А. Л. Т. и М. Д. Т. против касатора искове, квалифицирани по чл.190 ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от по 5 000 лв за всеки от ищците – намаление на продажната цена по договор, извършен с нотариален акт № ***, т.***, рег. № ****, н.д.№ 724/ 2004 г. на нотариус рег.№ ***. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като вместо по заявената от ищците претенция за обезщетяване на вреди се е произнесъл с решение за намаляване на продажната цена. Освен това повдига материалноправните въпроси как се оценява правото на ползване като тежест по смисъла на чл.190 от ЗЗД (по ЗМДТ или по реда, утвърден с решение на ОСГК по гр.д.№ 131 – 1984 г.) и как се извършва намалението на цената (с оглед действителната стойност на имота към датата на продажбата или с оглед уговорената от страните цена). На тези основания моли за допускане на обжалването. Ответниците по касация А. и М. Т., оспорват жалбата. Считат, че касаторът не е изложил надлежно основания за допускане на обжалването. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението - за основателно. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ответникът е продал на ищците свой собствен недвижим имот, обременен с тежест (вещно право на ползване), поради което ищците – купувачи са били отстранени от имота. Приел е, че е сезиран от купувачите с иск за намаляване на продажната цена, която е 10 000 евро, а не посочената в нотариалния акт по-малка сума в лева. Въз основа на свидетелски показания е счел, че тази цена е заплатена изцяло и че поради наличието на вещни тежести трябва да бъде намалена. Приел е, че вещното право на ползване върху имота следва да се оцени съгласно указанията, дадени в решение на ОСГК по гр.д.№ 131/ 1984 г., а не съгласно ЗМДТ. За да уважи исковете изцяло е приел, че цената на вещното право следва да се приспадне от установената по делото действителна стойност на продадената вещ, а не от уговорената между страните цена. Няма данни, които да сочат на вероятност решението на въззивния съд да се окаже недопустимо. Дали претенцията ще бъде разгледана като такава за обезщетяване на вреди или за отбив от цената, е въпрос на правна квалификация на предявения иск. Дори дадената от съда квалификация да е неправилна, това не прави решението недопустимо и на това основание обжалването не следва да се допуска. Неоснователни са и доводите на ответниците по касация, че в изложението си жалбоподателят не е формулирал други правни въпроси по допускане на обжалването. Такива въпроси са изрично повдигнати, както в самата касационна жалба, така и в изложението към нея. Те се отнасят до това, как се оценява правото на ползване като тежест по смисъла на чл.190 от ЗЗД и как се извършва намалението на продажната цена по сделка, в която е прехвърлен обременен с такова право имот. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, касационният съд не може да формулира служебно въпроси, непосочени от касатора, но може да уточни и поясни повдигнатите въпроси. Конкретният случай е такъв, а освен това релевираните материалноправни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях няма утвърдена практика при действащото законодателство, а законът не съдържа изрично разрешение. Поради това обжалването следва да бъде допуснато, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на спора. По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд