Определение № 3830 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Г. срещу решение № 266 от 17.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 14569 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20175257 от 23.08.2021 г. по гр. д. № 525 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, I ГО, 40-ти състав. С пъровоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 8.07.2011 г. по гр. д. № 26632 по описа за 2011 на Софийския районен съд и сумите по изпълнителен лист от 12.07.2011 г. по гр. д. № 26633 по описа за 2011 г по описа на Софийския районен съд.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. От кой момент тече общата погасителна давност по отношение на обективираните в изпълнителен лист вземания при повторно образуване на изпълнително производство?

2. При настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение по силата на договор за цесия допустимо ли е след датата на сключване на последния цедентът да се легитимира като носител на материалното право?

3. В хипотезата на възражение/въведен довод/ за липса на валидно извършени процесуални действия по изпълнително производство, респективно-опорочаване на последното, длъжен ли е съдът да провери спазването на правилата, обезпечаващи процесуалното право на защита на страната в това производство?

4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички приложени по делото писмени доказателства, в това число и да изложи мотиви защо не кредитира определено писмено доказателство?

5. Следва ли да се считат за валидни действия по принудителното изпълнение тези, които са извършени в изпълнителното производство, образувано от лице без активна процесуална легитимация, респективно-поискани от такова лице?

6. Длъжен ли е съдът да постанови спиране на процеса при наличие на образувано тълкувателно дело по въпрос от значение за правилното решаване на висящия пред него спор?

7. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3 от 18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС? Как следва да се отчита действието на отмененото ППВС №3/1980 г. при повторно образуване на изпълнително производство?

„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Р. А. Г. е изложил в исковата молба, че по два договора за издаване на кредитна карта между него и „ЦКБ“ АД са били издадени изпълнителен лист от 8.07.2011 г. по гр. д. № 26632 по описа за 2011 и изпълнителен лист от 12.07.2011 г. по гр. д. № 26633 по описа за 2011 г на Софийския районен съд. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 20168510405075 по описа на ЧСИ М. П., рег. № ..............., което е присъединено към изпълнително дело № 20118510401244 по описа на същия съдебен изпълнител. Призовката за принудително изпълнение по тези дела, заедно със съобщение за насрочен опис на недвижим имот, е получена от ищеца на 20.11.2020 г. От документите, приложени към призовката за доброволно изпълнение, той е узнал, че вземанията са прехвърлени на ответното дружество с договор от 11.12.2013 г., а молбата на това дружество за встъпване в изпълнителното дело е едва от 7.10.2020 г., поради което според ищеца качеството на взискател не е безспорно. Позовавайки се на обстоятелствата, че не са извършвани изпълнителни действия по издадените през 2011 г. два изпълнителни листа, че молбата за образуване на изпълнителните дела е подадена от банката, когато вече не е била взискател, че дружеството е встъпило в изпълнителното дело четири години след цесията, че изпълнителните дела са прекратени по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ищецът е застъпил тезата за недължимост на вземанията поради изтичане на петгодишна погасителна давност. Ето защо е поискал от съда да признае за установено, че не дължи тези вземания.

В отговора на исковата молба „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е оспорило предявения иск. Посочило е, че до постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което давността не е текла. След това давността е прекъсната отново на 29.11.2016 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 5075/2016 г. и не е изтекла.

Софийският районен съд е приел, че в периода от 30.11.2011 г. до 30.11.2013 г., докато изпълнителният процес е бил висящ, давността не е текла съгласно ППВС № 3/1980 г. След това по новообразуваното през 2016 г. изпълнително дело давността е била прекъсвана на 30.11.2016 г. с налагане на запор върху вземанията на Р. Г. по банкови сметки, на 27.10.2017 г. с искането за опис на движими вещи на Р. Г. и с искането от 4.07.2019 г. за налагане на запор върху негова банкова сметка. Ето защо е счел, че не е изтекъл необходимият за погасяване по давност петгодишен период. Позовавайки се на разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, е възприел като законосъобразни действията на съдебния изпълнител по исканията на стария кредитор, тъй като е бил уведомен за цесията едва на 7.10.2020 г., от която дата за него е възникнало задължението да се съобрази с извършеното частно правоприемство. Затова първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.

Софийският градски съд е възприел мотивите на първоинстанционното решение, поради което го е потвърдил.

При тези съображения на съдилищата първият въпрос не е от значение за изхода на спора и не е бил разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, която касае началния момент, от който започва да тече давността, но не се отнася до случаите на спиране и прекъсване на давността по време на изпълнителния процес. Съществено за делото е разрешението на седмия въпрос на касатора, което вече се съдържа в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според това тълкувателно решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС. В съответствие с указанията в двете тълкувателни решения е изводът на въззивния съд, че давността е спряла да тече 30.11.2011 г. до 30.11.2013 г. съгласно ППВС №3/1980 г., а след това е била прекъсвана с исканията за изпълнителни действия по образуваното през 2016 г. изпълнително дело и петгодишният давностен срок не е изтекъл. Ето защо касационно обжалване по седмия въпрос не следва да се допуска.

Въззивният съд не е следвало да спира производството до постановяване на ТР №3/2023 г. на ОСГТК, тъй като според ТР от 7.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2013 г. на ОСГТК делото се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Следователно отговорът на шестия въпрос на касатора, даден от въззивния съд, също отговаря на приложимата практика на ВКС.

Няма противоречие между практиката на ВКС по втория въпрос на касатора и разрешението на въззивния съд. В цитираните от касатора решения се приема, че действието на цесията между страните настъпва към момента на сключване на договора. По отношение на третите лица и длъжника прехвърлянето на вземането обаче има действие от деня, когато бъде съобщено на длъжника съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Преди съобщението длъжникът не може да отказва на стария кредитор изпълнение под предлог, че вземането вече не му принадлежи. До този момент цесията има за длъжника значението на res inter alios acta-тя нито го ползва, нито му вреди. Ако длъжникът не изпълни на падежа, той изпада в забава спрямо цедента-/А. К., „Облигационно право. Обща част, четвърто издание от 2007 г., стр.497/ Съответно и в принудителното изпълнение цедентът е легитимиран взискател до получаване на съобщението до длъжника/в случая-до 20.11.2020 г./. Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.

Посредством формулирането на третия и петия въпрос касаторът се опитва да въведе оплаквания за незаконосъобразност на изпълнителните действия, срещу които действия по принцип би могъл да се защити посредством други способи/жалба срещу действията на съдебния изпълнител, иск за обезщетение за вреди/. Значение за настоящото дело биха имали тежки пороци, които водят до невалидност на изпълнителните действия и съответно до невъзможност чрез тях да се прекъсне давността. Такива твърдения и доводи липсват, поради което съдилищата не са били длъжни и не са се произнесли по тях. Ето защо въпросите са без значение за изхода на спора и не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос на касатора е основан на оплакването в касационната жалба, че съдилищата не са обсъдили писмени доказателства-протокол и уведомление от 12.04.2011 г., от които се установява плащане в размер на 15 000 лв. Първоинстанционният съд обаче изрично е посочил в мотивите си, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание, тоест-тези документи не са обсъдени, защото касаят настъпило преди издаването на двата изпълнителни листа на/8.7.2011 г. и 12.7.2011 г./ обстоятелство/плащане на 12.04.2011 г./ Нещо повече, евентуалното частично плащане не касае основанието, на което се претендира недължимост на вземанията-изтеклата погасителна давност. Необсъждането на неотносими към спора доказателства не представлява нарушение на практиката на ВКС, формирана по четвъртия въпрос на касатора.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение