Определение № 1594 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. Г. и Д. Х. К. против определение № 3633/12.11.2024г., постановено по адм. дело № 938/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С определението в производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК административният съд е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за изменение на Определение № 3169/17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 938/2023 г., на Административен съд – Благоевград, в частта за разноските. От своя страна, с цитираното второ определение /чието изменение е било поискано/ съдът е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против Разрешение за строеж № 274/23.08.2023 г., издадено от Главния архитект на Община Благоевград и одобрени инвестиционни проекти от 21.08.2023 г. и ги е осъдил да заплатят на Община Благоевград сумата 100.00 (сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение и на „САСА ГРУП“ ООД, сумата 1300.00 (хиляда и триста) лева – адвокатско възнаграждение. Частните жалбоподатели счита обжалваното определение за неправилно и необосновано. Твърдят, че жалбата която е оставена без разглеждане е адресирана до РДНСК Благоевград, че не са налице основания за присъждане на разноски, че е проведено едно заседание в което е представен договор за правна защита и съдействие но същият не им предоставен за запознаване, ответниците в производството не били представили списък за разноските, непредставянето на списък е лишил частните жалбоподатели да направят възражение за прекомерност, такова възражение заявяват в частната жалба. Искат отмяна на определението и отхвърляне на искането за присъждане на разноски в полза на ответниците. Ответникът – главен архитект на община Благоевград, в писмен отговор оспорва частната жалба и излага подробни съображения в подкрепа на оспореното определение. Моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът на „САСА ГРУП“ ООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Благоевград е бил сезиран с жалба на М. И. Г. и Д. Х. К. против Разрешение за строеж № 274/23.08.2023 г., издадено от Главния архитект на Община Благоевград и одобрени инвестиционни проекти от 21.08.2023 г. След като е приел, че същите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 имащи право да оспорват разрешение за строеж е оставил жалбата им без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съобразявайки се със своевременно направените претенции за присъждане на разноски от страна на ответния административен орган и от участващата в това производство заинтересована страна съдът е присъдил такива разноски. В производство развило се по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, с определението, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, съдът от първа инстанция е оставил без уважение искането за изменение на постановеното от него прекратително определение в частта за разноските. Определението е правилно, а развитите в частната жалба доводи са неоснователни. -Съгласно разпоредбата на 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а според чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Присъждането им има за цел да възстанови в патримониума на спечелилата делото страна, сторените от нея разходи по водене на делото. Това са разходи, които тази страна не би направила, ако не й се бе наложило да защитава своите интереси пред съд. Следователно налице са основания за присъждане на разноски -Не отговаря на действителността, че жалбата която е оставена без разглеждане е адресирана до РДНСК Благоевград. Вярно, че на л. 3 от първоинстанционното производство се намира жалба адресирана до РДНСК Благоевград, но след дадени указания на 1.11.2023г. Д. К. е депозирал молба, с която е представил „поправена жалба“ изходяща от двамата жалбоподатели и адресирана до Административен съд Благоевград. -Няма значение, че по делото е проведено само едно заседание. Претенциите за присъждане на разноски са заявени в проведеното открито съдебно заседание. В това съдебно заседание частните жалбоподатели са били представлявани от упълномощен от тях процесуален представител, който е имал възможността както в самото заседание така и след него да се запознае със съдържанието на договора за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение и неговия размер и плащане, както и да заяви възражение за прекомерност. -това че ответниците в производството не били представили списък за разноските не е влияе отрицателно на интересите на частните жалбоподатели. Относно узнаването на размера и плащането на договорения хонорар се изложиха горните съображения. Непредставянето на списък би било пречка пред страната да иска изменение на съдебния акт в частта му относно разноските, но не е препятствие както да иска допълването му, така и претендираните и доказани разноски да бъдат присъдени от съда /вж. т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. -процесуалният пропуск на страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред първата инстанция /в случая в проведеното съдебно заседание, в което ответникът и заинтересованата страна са поискали прекратяване на производството и са претендирали разноски/ преклудира самото право да се претендира редукция на адвокатското възнаграждение, поради което не може да бъде отстранен в производството по изменение на решението в частта за разноските. -само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че минималния хонорар по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по ЗУТ е 1250,- лева, поради което претендираният и присъден размер 1300,- като превишаващ минималния такъв само с 50,- лева, не се явява прекомерен. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,