Определение № 7769 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Еневи моторс" ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от процесуалния му представител адвокат С. Паров, срещу определение № 4701/22.04.2026 г. по адм. дело № 1174/2026 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 4-ти състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-1030-000412/16.04.2026 г. издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор "Пътна полиция"-Пловдив, на основание чл. 171, т. 2, б. "п" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно - "временно спиране от движение на ППС за срок от един месец". В частната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон на атакувания съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички релевирани от оспорващия доводи, нито вредите, които търговското дружество ще понесе в резултат допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на мярката. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С оглед данните от приложените по делото документи, първостепенният съд обосновано констатира, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2, б. "п" ЗДвП, с оглед посоченото в нея фактическо основание - при извършена полицейска проверка е установено, че със специален амтомобил, собственост на "Еневи моторс" ООД с посочени в свидетелството за регистрация на това МПС, маса от 2 595кг и технически допустима максимална маса от 3 500кг, се превозва друг автомобил, с маса от 1 855кг, която заедно с масата на специалния автомобил надхвърля общо допустимата маса на последния в натоварено състояние, с 950кг. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът обосновано приема, че жалбоподателят не установява твърдяната от него вероятност от настъпване в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, на значителни или трудно поправими вреди, свързани с невъзможността му да изпълнява търговската си дейност, които да са в пряка връзка с невъзможността за използване на собствения на дружеството автомобил със специално товарно предназначение, за срок от един месец. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като този закон не предвижда основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, при което намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Условията по чл. 166, ал. 2 АПК обаче не са налице в процесния случай. Съдът обосновано приема, че жалбоподателят не доказва настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, изтъквайки, че целта на процесната ПАМ е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административните нарушения. С оглед релевираните пред настоящата инстанция, допълнителни възражения на частния жалбоподател, следва да се отбележи, че в преобладаващата си част те са относими към дължимата по същество на спора преценка относно законосъобразността на атакуваната заповед, която е извън предмета на настоящото производство, както и че представените пред АС-Пловдив доказателства действително не установяват наличието на значителни, още по-малко - на труднопоправими вреди, от спирането от движение на собствен на дружеството автомобил за срок от един месец, респективно - не налагат извод за основателността на искането за спиране. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на атакувания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила, при което и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК