Определение № 39 от 07.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 581/2019 г.

Производството е по чл.274,ал.2 вр.чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. И. и Л. Г. И. срещу определение № 9 от 04.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 561 /2018 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., с което е отменено определение № 1451 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1038 /2015 г. на Ловешкия районен съд, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК в обжалваната от адв. Н. част, с която с него е отхвърлена молбата на адв. Н. за изменение на постановеното по отношение на разноските до размер на сумата 1 502 лева като неправилно и вместо това е постановил друго, с което е изменил решение № 292 /21.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1038 /2015 г. на Ловешкия районен съд в частта за разноските, като е осъдил К. Т. И. и Л. Г. И. да заплатят на адв. Д. Д. Н. сумата 1 502 лева (хиляда петстотин и два) лева, представляваща дължим на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за процесуално представителство на ответника И. Х. Г.. Насрещната страна И. Х. Г. чрез адвокат Д. Д. Н. в писмен отговор оспорва частната жалба. Настоящият състав намира следното: Производството е по съдебна делба. Обжалваното определение е постановено във втора фаза на съдебната делба. С него въззивният съд е изменил решението на първоинстанционния съд по извършване на делбата № 292 /21.06.2018 г., като във втората фаза на делбата е присъдил разноски за производството по първата фаза – по допускане на делбата – за защита срещу неоснователния иск за съдебна делба, което производство е приключило с решение № 149 от 02.05.2017 г. (л.139 и сл. по делото). С това решение искът за делба на К. Т. И. и Л. Г. И. срещу И. Х. Г. е отхвърлен и не са присъдени разноски на нито една от страните по делото. Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 29.05.20 17 г., видно от извършеното върху него отбелязване. Срокът по чл.248,ал.1 ГПК, в който адв. Н. и И. Х. Г. са могли да направят искане за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на разноските за защита срещу неоснователния иск,( е започнал да тече от съобщаването на решението на адв. Н. на 12.05.2017 г. и е изтекъл до влизането на решението в сила. В този срок нито адв. Н., нито И. Х. Г. не е направил искане по чл.248 ГПК. Срокът по чл.248,ал.1 ГПК е преклузивен. Направеното след постановяване на решението по извършване на делбата искане за изменение на решението по допускане на делбата в частта за разноските е недопустимо и не е следвало да бъде разглеждано от съда. Като го е разгледал и се е произнесъл по него въззивният съд, както и първоинстанционният, са се произнесли недопустимо и определенията им следва да бъдат обезсилени. С оглед изхода от това производство на частните жалбоподатели следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 200 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. С оглед изхода от това производство искането на адв. Н. за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от изложеното настоящият състав