Решение № 10060 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14825/2013 г.

Решение № 10060 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14825/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Такси-С-експрес" АД моли да бъде отменено решение № 5779/09.09.2013 г. по адм. д. № 4931/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 23-1007743/25.01.2011 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ с лихви и съответните осигурителни и здравни вноски като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло или частично, или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 23-1007743/25.01.2011 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС за периода м. 11.2008 г. - м. 12.2009 г. по ЗКПО и ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. и съответните осигурителни и здравни вноски, определени след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията и доводите на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Иззетите от каса на ревизираното лице тетрадки, дневни финансови отчети, листове, изписани с цифри на ръка от органите на МВР са присъединени с приемо-предавателен протокол от 1.09.2010 г. и правилно съдът е отхвърлил доводът за липса на събрани по време на ревизията доказателства за наличие на укрити приходи. Съставянето на протокол за приобщаването им по чл. 47 ДОПК на 1.11.2010 г. не променя факта, че документите са изпратени от МВР на ревизиращия екип по искане на последния и приобщени с приемо-предавателния протокол от 1.09.2010 г. Законосъобразен е изводът на съда, че графологичната експертиза установява съставяне на по-голямата част от листовете с данни за платени и дължими суми на ревизираното лице от касиера Вера Коцева, поради което възражението на касатора, че не е установен автора на иззетите листове е неоснователен. Правилно съдът е приел, че иззетите листове съдържат данни за укрити приходи, представляват частни свидетелстващи документи и следва да бъдат обсъдени наред с останалите доказателства по делото. По данните в иззетите листове са определени укритите приходи, получени от свързаните с ревизираното лице лица и дължимите данъци и лихви в РА по чл. 122, ал. 2 ДОПК. При определяне на данъчната основа са спаднати приходите, които са декларирани от ревизираното лице от дружествата, платци на суми за използване на марката и лиценза на "Такси-С-експрес"АД. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на касатора, че приходите отразени в листовете на касиера са приходи не само от посочените в тях лица, но и от свързани с тях фирми. Видно от РА от така установените приходи са приспаднати всички осчетоводени от ревизираното лице приходи от същите лица и така е определена данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът като е отхвърлил жалбата против РА е постановил правилно съдебно решение. Неоснователен е доводът за неправилност на РА в частта, с която не е извършено прихващане на надвнесен корпоративен данък с дължими суми по ЗДДС за данък и лихви. По чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането може да се извърши служебно или по искане на лицето. В ревизионното производство предвид цитирания чл. органите по приходите не са задължени да извършат прихващане на две насрещни изискуеми вземания. Няма пречки ревизираното лице да подаде искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК за извършване на прихващане с надвнесения данък. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 359,36 лв., тъй като останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,