Решение № 1422 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14827/2014 г.

Решение № 1422 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14827/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против Решение № 5832 от 03.10.2014 г. по адм. дело № 9748/2013 г. по описа на Административния съд - София, с което по жалба на "Таймаут" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 41 е отменен Ревизионен акт (РА) № 010-1002751 от 21.06.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с Решение № 1376 от 16.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега Дирекция "ОДОП") - София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Таймаут" ЕООД - Благоевград, не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Обжалваното решение е постановено от Административен съд - София град при повторно разглеждане на делото след отмяната на първоначалното Решение № 6906 от 13.12.2012 г. по адм. дело № 8102/2010 г. на същия съд, постановена с Решение № 12726 от 03.10.2013 г. по адм. дело № 1838/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. С обжалваното Решение № 5832 от 03.10.2014 г. по адм. дело № 9748/2013 г. по описа на Административния съд - София, по жалба на "Таймаут" ЕООД е отменен РА № 010-1002751 от 21.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1376 от 16.09.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- София, с който на жалбоподателя е начислен допълнителен ДДС на основание чл. 56, ал. 3 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 25, ал. 3 с. з. общо в размер на 47 362,37 лева за данъчни периоди м. 08, м. 01 - м. 11.2004 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г., ведно със съответните лихви в размер на 32 194,76 лева, както и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 38 528,91 лева и лихви от 23 098,10 лева, в т. ч. за 2004 г. е определен корпоративен данък в размер на 13 030,76 лева и за 2005 г. корпоративен данък в размер на 25 498,15 лева. За да отмени РА, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, тъй като са налице основанията по чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК за изменение на установените с влезли в сила ревизионни актове данъчни задължения. Горния извод съдът е съобразил и със задължителните указания, дадени му с Решение № 12726 от 03.10.2013 г. по адм. дело № 1838/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, АС - София град е прел, че същият е материално незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят провел успешно обратно доказване на тезата на органите по приходите за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и счетоводна отчетност за тях. Този си извод, съдът е мотивирал, след като е изключил от доказателствения материал събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както следва: Приемо - предавателни протоколи за предадени на "Таймаут" ЕООД от "Котон Хаус" ЕООД модели за ушиване и Разписки за изплатени суми за изготвянето на поръчки от "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД, като е изложил съображения, че тези доказателства не са представени в оригинал и са оспорени от жалбоподателя в хода на съдебното производство; Договор от 01.09.2004 г., сключен между "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД за изработка на облекла с материали, мостри и техническа документация на възложителя, по съображение, че такъв договор не е събран, като доказателство по делото и Заключение по назначена в ревизионното производство графологична експертиза на подписите на лицата в приемо - предавателните протоколи и разписките за изплатени суми, които изводи счел за разколебани, доколкото в съдебното производство не били представени оригиналите на изследваните документи. В същото време, съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелката Кристина Тодорова Димитрова, от които се установява, че работела във фирма "Таймаут" ЕООД преди 10 години, но не си спомняла да е получавала пари и разписки от фирма "Котон Хаус" ЕООД, а при предявяване на разписки и приемо - предавателни протоколи, без изрично да са конкретизирани предявените и документи, същата заявила, че по предявените и документи не са налични нейни подписи. В обобщение, административният съд е посочил, че не е доказано настъпване на данъчно събитие, за да бъде начислен ДДС, съответно коригиран финансовия резултат на "Таймаут" ООД със сумите по разписките и определен корпоративен данък за внасяне в размер, различен от установения с влезлите в сила ревизионни актове. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Според ревизиращите органи, за да се премине към този ред, е прието наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи и липса на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. За да достигне до този извод, органът по приходите е анализирал представените в хода на ревизията писмени доказателства, както следва: 1. Договор от 01.04.2004 г., сключен между "Котон Хаус" ЕООД и "Таймаут" ЕООД, за който е приел, че отразява действителни договорни отношения, по силата на които "Котон Хаус" ЕООД възлага на "Таймаут" ЕООД изработка на облекла с материали, мостри и техническа документация на възложителя; 2. Приемо - предавателни протоколи за предадени от "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД модели за ушиване; 3. Разписки за изплатени суми от "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД за изпълнени поръчки, както и 4. Заключение по назначена графологична експертиза за потвърждаване на подписите, положени върху приемо-предавателните протоколи и разписки за изплатени суми. Предвид, че заключението по експертизата установило, че в по-голямата част от приемо - предавателни протоколи и разписки, подписите са на Василиос Трапалис и Георгиус Трапалис - управители на "Таймаут" ЕООД и Кристина Димитрова - служител в "Таймаут" ЕООД, органа по приходите приел, че са налице реални доставки на услуги от ревизираното лице, приходите от които не са отчетени и за които доставки ревизираното лице не е издало фактури и водило счетоводна отчетност съгласно ЗСч. При определяне на данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък, органа по приходите е взел предвид само частта от писмените доказателства, върху които положените подписи на лицата са потвърдени от извършената експертиза. С оглед на тези констатации, е определен размера на укритите приходи от доставката на шивашки услуги за данъчни периоди м. 08, м. 01 - м. 11.2004 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г., въз основа на което на ревизираното лице е начислен ДДС общо в размер на 47 362,37 лева, ведно със съответните лихви в размер на 32 194,76 лева, както и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 38 528,91 лева и лихви от 23 098,10 лева, в т. ч. за 2004 г. е определен корпоративен данък в размер на 13 030,76 лева и за 2005 г. корпоративен данък в размер на 25 498,15 лева. Настоящата инстанция счита за неправилен извода на АС - София град, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. На първо место, неправилно съдът е изключил от доказателствата по делото събраните в ревизионното производство писмени доказателства и заключение по графологична експертиза. В тази насока погрешно съдът приел, че договор от 01.09.2004 г., сключен между "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД за изработка на облекла с материали, мостри и техническа документация на възложителя, не е наличен по делото. В случая не е имало спор, че с Протокол № 8971/27.04.2010 г., ( лист 487, 2-ра папка, приложена към делото) са приобщени писмени доказателства, включително и договор от 01.09.2004 г., а самия договор се намира на лист 485, 2-ра папка, приложена към делото. Неправилно съдът е изключил от доказателствата по делото събраните в хода на ревизионното производство приемо - предавателни протоколи за предадени от "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД модели за ушиване и 25 броя разписки за изплатени суми от "Котон Хаус" ЕООД на "Таймаут" ЕООД за изпълнени поръчки по съображения, че същите не са представени в оригинал. В случая не е имало спор, че оригиналите на тези документи са се намирали при получателя на услугите "Котон Хаус" ЕООД, който с писмо изх. № 932/18.03.2010 г., намиращо се на лист 701 от делото е отказал да ги предостави по искане на ТД на НАП - София, но е заявил, че са на разположение на територията на фирмата по всяко време. В същото време не е имало спор, че при изготвяне на заключението по графологичната експертиза, вещото лице е изследвало оригиналите на всички приемо - предавателни протоколи и разписки за изплатени суми. Установените с писмени доказателствени средства факти, че оригиналите на тези документи са съхранявани при получателя по доставката - "Котон Хаус" ЕООД, последния е отказал да ги предаде на приходните органи, но ги е предоставил за изготвяне на заключение по графологична експертиза, изключват каквото и да било съмнение, че оригиналите на въпросните приемо - предавателни протоколи и разписки са съществували, както и че същите са били обект на експертно изследване относно автентичността на подписите. В тази връзка, неправилно съдът е изключил от доказателствата по делото и заключението по назначената графологичната експертиза по съображения, че оригиналите на предмета на изследване на експертизата не са представени в хода на съдебното производство. Както се посочи по-горе, заключението е изготвено след изследване на намиращи се при "Котон Хаус" ЕООД оригинали на приемо - предавателни протоколи и разписки, поради което констатациите му, че положените подписи върху част от тях са на управителите на "Таймаут" ЕООД, а в друга част на Кристина Димитрова, работеща по същото време в "Таймаут" ЕООД, не следва да се считат за опровергани или дори разколебани. Неправилно съдът, за да опровергае установеното от заключението по назначената графологична експертиза, че част от разписките и приемо - предавателните протоколи са подписани от Кристина Димитрова, е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Кристина Димитрова, в частта им, че подписите в предявените и разписки и протоколи не са положени от нея. В случая, в нарушение на процесуалните правила (чл. 164, т. 6 от ГПК, субсидирано приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК), съдът е допуснал със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ, вместо да зачете обективното и безпристрастно заключение по назначената графологична експертиза, от което се установява на кои лица са подписите, положени в тях. Наред с това, в подкрепа на тезата на органите по приходите, че през ревизирания период, "Таймаут" ЕООД е укрило приходи от доставка на шивашки услуги, не е издало фактури и не е отразило в счетоводството си осъществените от него доставки, освен събраните в хода на ревизията писмени доказателства и заключение по графологична експертиза, обсъдени по горе по делото, са налице и други доказателства, необсъдени от първоинстанционния съд. Безспорно е установено по делото, че "Таймаут" ЕООД през ревизирания период е осъществявало шивашки услуги. Доставяло е такива на "Котон Хаус" ЕООД, за част от които е издало фактури, а за друга част - по процесните доставки не е издало фактури и не е отразило в счетоводството си доставките на шивашки услуги. В съответствие с договорните отношение, които е имало с "Котон Хаус" ЕООД, ревизираното лице "Таймаут" ЕООД е получило от него моделите за ушиване, удостоверено с приемо - предавателните протоколи, подписани от представители на доставчика и получателя и заплащане на извършената услуга, удостоверено с обсъдените по -горе разписки, също подписани от представител на доставчика и получателя. Правилно в ревизионното производство, при определяне на данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък, органа по приходите е взел предвид само частта от писмените доказателства, върху които положените подписи на лицата са потвърдени от заключение по назначена графологична експертиза. Също така е безспорно установено, че получателя по доставките "Котон Хаус" ЕООД, през ревизирания период е разполагал с парични средства за разплащане, видно от представените оборотни ведомости и заключение по назначена ССчЕ, а също така е осъществил износ на цялата продукция, получена от "Таймаут" ЕООД, за което са налице инвойс фактури, ЧМР и митнически декларации, приложени към делото. По изложените по-горе съображения, настоящата инстанция счита, че законосъобразно органите по приходите са приели, че за данъчни периоди м. 08, м. 01 - м. 11.2004 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г., "Таймаут" ЕООД не е отчело приходи от доставка на услуги, платени в брой по посочените разписки, за които не е начислен ДДС, поради което и на основание чл. 56, ал. 3 от ЗДДС (отм.) във вр. чл. 25, ал. 3 от с. з. е начислен допълнителен ДДС общо в размер на 47 362,37 лева, ведно със съответните лихви за забава, както и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 38 528,91 лева и лихви от 23 098,10 лева за 2004 г. и 2005 г. С оглед на така установеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на "Таймаут" ЕООД срещу Ревизионен акт № 010-1002751 от 21.06.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция на НАП - София, потвърден с Решение № 1376 от 16.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. С оглед основателност на касационната жалба, в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 950,11 лева, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски за първоинстанционното производство не се дължат, тъй като такива не са поискани от страна на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София до приключването му. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК