Определение № 9800 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „МЕРИМАКСИ“ ЕООД, ЕИК 200006820, със седалище и адрес на управление гр. София, против Правила за изпълнение на Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“ 2023 г. (Правилата), Приложение 1а/б и Приложение 2а към Правилата и Методика за определяне размера на финансирането за интернет и електронни дневници (Методиката), утвърдени с т. 1 от Заповед № РД 09-2819/27.09.2023 г. на министъра на образованието и науката. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с твърдения, че актът не е оповестен публично. Прави се искане от съда да се постанови съдебно решение,с което да се провъзгласи нищожността на атакуваните актове, а в условията на евентуалност да бъдат отменени като незаконосъобразни. В условие на евентуалност се прави искане да бъде провъзгласена нищожността, респективно да се отмени като незаконосъобразна Заповед № РД 09-2819/27.09.2023 г. на министъра на образованието и науката в частта по т. 1. Аргументира правния си интерес с това, че с оспорените правила пряко са засегнати негови законни права и интереси в качеството му на доставчик на услуги по договори, изразяващи се в ограничаване правото на жалбоподателя да бъде доставчик на услуги за училища и детски градини – в частност чрез изискването за достъп на доставчика до националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО). Ответникът Министърът на образованието и науката, с писмена молба от 24.10.2023 г. изразява становище за недопустимост на подадената жалба поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, с оглед на това, че е налице неподлежащ на оспорване акт, както и липса на правен интерес на оспорващия. В открито съдебно заседание прави искане за прекратяване поради липса на предмет с доводи, че изпълнението на оспорената на Националната програма е приключило. В съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 г., с протоколно определение съдът е дал ход по същество на спора и е обявил делото за решаване. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че жалбата е недопустима, като насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на АПК. В срока за произнасяне, Върховният административен съд, Пето отделение, констатира, че е налице утвърдена съдебна практика (опр. № 4603/12.04.2021г., постановено по адм. д. № 3455/2021г. на ВАС, опр. № 6660 от 31.05.2024г. на ВАС, постановено по адм. д. № 5061/2024г. и др.) на Върховния административен съд, според която решението на Министерския съвет, с което се приемат националните програми за развитие на образованието, включително Националната програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“ 2023 г., приета с оспорените в настоящото производство правила по своето същество е вътрешноведомоствен акт, поради което за жалбоподателите в цитираните съдебни производства не е налице правен интерес от оспорването, тъй като жалбата е подадена срещу акт неподлежащ на оспорване. Процесните правила имат за цел изпълнението на Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“ (НП ИКТ), одобрена с Решение на Министерски съвет (РМС) № 408 от 31 май 2023 г. за одобряване на национални програми за развитие на образованието. Ежегодно Министерство на образованието и науката (МОН) разработва национални програми за развитие на образованието за които са предвидени средства от държавния бюджет – чл. 286 ЗПУО. Целите на националните програми за развитие на образованието е да се разходват средствата на държавния бюджет за реализиране на национални мерки и дейности, които не биха се постигнали в желаната степен, ако се финансират в рамките на средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗПУО. Разработените национални програми, ведно с проект на Решение на Министерски съвет и доклад, се публикуват за обществено обсъждане както в Портала за обществени консултации, така и на официалната интернет страница на МОН. В публикуваните проекти на националните програми за развитие на образованието за 2023 г., в т. 3 „Бюджет на програмата“, както и в т. 5 „Дейности на програмата“ е предвидено „Внедряване на софтуер за професионално обучение; подкрепа на дейности по електронно администриране и управление на учебния процес, включително и съпътстващи дейности по мониторинг и/или корекция на данни в лично образователно досие (ЛОД) на НЕИСПУО.“ В т. 8 от програмата „Очаквани резултати и показатели за изпълнение“ очакван резултат от изпълнението е чрез финансирането да се осигурят софтуерни продукти за професионално обучение; подкрепа на дейности по електронно администриране и управление на учебния процес, включително и съпътстващи дейности по мониторинг и/или корекция на данни в ЛОД на НЕИСПУО, респ. изискването за съвместимост на софтуера към НЕИСПУО е разписано на ниво национална програма, тъй като дейностите по мониторинг и/или корекция на данни не биха били възможни в обратния случай. Допълнително съгласно §13, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование институциите може да използват избрани от тях софтуерни продукти за водене на дневниците в електронен вид, които осигуряват обработването, наличието и контрола на цялата информация, отразена в реквизитите на хартиения вариант, като след внедряване на електронните раздели за дневниците от модул „Документи за дейността на институцията“ на НЕИСПУО софтуерните продукти за водене на дневниците в електронен вид трябва да осигуряват съвместимост с НЕИСПУО. Следователно налице е задължение за съвместимост софтуерните продукти за водене на дневниците в електронен вид с НЕИСПУО след внедряване на електронните раздели за дневниците от модул „Документи за дейността на институцията“. Разработването на правилата за изпълнение на НП ИКТ имат практически смисъл, но не и самостоятелно правно значение. Самите правила имат спомагателен характер с оглед изпълнението на националната програма. Правилата имат указателен характер и са в изпълнение на принципа за последователност и предвидимост, изразяващ се в своевременно огласяване на публичните критерии и установените правила при упражняването на оперативна самостоятелност на органа. Правила гарантират постигането на както на целите, заложени в самата национална програма, така и на целите на стратегическите документи в областта на образованието, и в унисон с принципите за разходване на публичен ресурс. Ето защо и с оглед на посочената съдебна практика, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваните правила не съдържат административноправни норми или общи правила за поведение, не са адресирани до неопределен и неограничен брой адресати и нямат многократно правно действие. Обжалваните правила не притежават белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Вярно е, че същите имат еднократно правно действие /за 2024 г./, но адресати не са неопределен брой лица, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 65 АПК. С други думи, правилата не засягат права и законни интереси на неопределен брой лица. Обжалваните правила не представляват подзаконов нормативен акт както първоначално приема настоящият състав. Съгласно определението по чл. 75 АПК, правилата следва да съдържат административноправни норми, да се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и да имат многократно правно действие. Подзаконовите нормативни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно разпоредбата на чл. 1а от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. По изложените съображения и с оглед утвърдената съдебна практика в тази насока, настоящият състав намира, че жалбата на „Меримакси“ ЕООД е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред и при липса на правен интерес на жалбоподателя от оспорването, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по делото се прекрати на основание чл. чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. С оглед изхода на спора неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение